Индийският „Бил Гейтс“ е разказвал няколко пъти за преживелиците си в Родината ни, в това число и пред ВВС, а през януари 2020 година сподели историята с участниците в технологичен фестивал в Мумбай. По онова време Нараяна Мурти живеел в апартамент с една спалня в 7-ми район на Париж, а френската столица била под влиянието на левицата, социализма и либерализма. Индиецът решил да се запознае с марксизма отблизо, а и да опознае континента на автостоп. Купил си спален чувал, хубава раница, яке против вятър и топли дрехи, нямало още и кредитни карти, тръгнал с пътнически чекове и събраните 25 визи за страните, които искал да посети. Напуснал работа и през следващите 11 месеца пътувал от Париж до Кабул, минавайки през Италия, Австрия, Германия, Чехословакия, Полша, СССР, Унгария, Румъния, Йордания, Иран, Ирак, Израел, Гърция, Турция, Афганистан и България. Случката от 1974 година започнала на гарата в Ниш. В интервю за CN Traveller Мурти разказа: „Определящ момент от живота ми дойде от неочакван инцидент, който се случи в тогавашна Югославия. В Ниш един любезен човек ме остави на гарата в 21:30 ч., откъдето на следващия ден трябваше да взема влак за София. В ресторанта на гарата отказаха да ми дадат храна, тъй като нямах югославска валута. На следващия ден беше неделя и всички банки бяха затворени. Легнах на гарата, за да пестя енергията си, и се качих на София Експрес в 20 часа.“
Във влака индиецът се заговаря за живота в България с едно момиче, но това ядосва спътника й и решава съдбата на Мурти. „Срещу мен седяха момче и момиче. Владеех добре английски, френски и руски и се опитах да завържа разговор. Докато момчето не отговори, момичето знаеше френски и беше мило и дружелюбно. Разговаряхме, когато момчето се приближи до няколко полицаи, които стояха наблизо, и им каза нещо. Следващото нещо, което разбрах, беше, че чантата ми е претърсена. Бях измъкнат от влака и хвърлен в стая с размери 2,50 на 2,50 метра, а паспортът ми беше конфискуван. Стаята
имаше само тоалетна в ъгъла
подът беше твърд и студен. Нямаше легло, стол или маса“, спомня си той. Вероятната причина за милиционерската намеса били въпросите, които задавал за живота в България чужденецът. Както споменава през ВВС, приели, че злослови за прекрасната българска държава. През 72-те часа в затвора Мурти дори не е бил хранен. „Мислех, че ще отворят вратата сутринта и ще ми донесат закуска, тъй като бях държавен гост, но нищо не се случи. Изгубих всякаква надежда да ям нещо“, каза той.
На четвъртата сутрин полицията го отвежда на перона и го бута в купето на пазача на заминаващ товарен влак. По това време той не е ял или пил нищо пет поредни дни. „След около 120 часа без вода и храна, вратите се отвориха. Бях извлечен и затворен в купето на пазача на товарен влак. Бях загубил способността си да мисля“, добавя той. Мурти си спомня, че пазачите му казали: „Виж, ти си от приятелска страна, наречена Индия, така че ние те пускаме, но ще ти дадем паспорта, когато стигнеш до Истанбул.“
Прочети още
решителен състрадателен капиталист“
тъй като го е накарал да се чуди, че ако една страна се отнася с приятелите си така, той никога не би искал да бъде част от комунистическа страна. Инцидентът го кара да осъзнае, че една страна може да просперира само чрез създаването на работни места, които могат да бъдат създадени от предприемачи.
След този случай магистърът от Индийския технологичен институт в Канпур се потопил в предприемачеството, като първият му опит бил с компанията, наречена Softronics в Пуна, която закрил доста бързо, тъй като не виждал никакви бъдещи перспективи. През 1981 година заедно с още шест души и с нищожните 10 хиляди рупии, взети назаем от съпругата му, днес известната писателка фантаст и филантроп Судха Мурти, основал Infosys.
