Когато през 2010 г. Виктор Бут бе екстрадиран от Тайланд след близо двегодишна битка между американската прокуратура и руските му адвокати, мнозинството наблюдатели коментираха, че евентуалният процес в Ню Йорк най-после ще осветли широко тъмният свят на оръжейната търговия. В сравнение с очакванията обаче завършилото тези дни съдебно производство бе по-скоро разочароващо.

Наистина най-известният търговец в света на нелегално оръжие бе признат за виновен на 2 ноември в Долен Манхатън и очакваната присъда ще е от 25 години до доживотен затвор. Съдебното жури го призна за виновен в заговор за убийството на американски граждани и предоставяне на материална помощ за терористична организация. Самият процес обаче бе по-скоро ограничен и наяве така и не излязоха подробности, които да разтърсят медиите и обществото в САЩ. За българските наблюдатели, надяващи се да научат повече за връзките на Бут с родната оръжейна промишленост, изнесените факти също не бяха кой знае колко изненадващи.

Бившият офицер от съветските ВВС, известен като Търговеца на смърт, бе изправен пред федералния съд в Долен Манхатън в началото на октомври по обвинение за опит за продажба на оръжия на агенти под прикритие на DEA (Управлението за борба с наркотиците). В конкретния случай значителна част от обещаната смъртоносна стока - 100 ракети земя-въздух "Игла", бе с български произход, а евентуалното й предназначение бе за маоистката партизанска организация FARC. В записаните от DEA разговори агентите обясняват на Бут, че възнамеряват да отстрелват с оръжията американските летци, подпомагащи колумбийската армия. Неговото обяснение, че няма нищо против, бе едно от основните улики.

В началото на 90-те години Бут започва собствен бизнес, като наема оказалите се ненужни военни самолети на Варшавския договор. Според защитата на Бут авиофлотата му превозва легални стоки, но понеже крайните дестинации са все в кризисни райони, той бива нарочен за трафикант на нелегално оръжие. Докладите на ООН обаче сочат, че руснакът масово пренася някогашните арсенали на соцлагера към Ангола, Сиера Леоне, Либерия, Конго, Афганистан и т.н. Връзките на Бут с България също са добре документирани. Така например през 2002г. ООН публикува доклад, твърдящ, че между 1996 и 1998 г. Бут е изнесъл

огромното количество български оръжия

с подправени документи за краен потребител. През 2005 г. САЩ поиска замразяването на банковите сметки по света на трийсет негови фирми и три от тях се оказаха с българска регистрация. 

С толкова очевидно доказателство като записаните разговори прокуратурата в Ню Йорк реши да се съсредоточи само върху конкретния случай. Задълбаването твърде надълбоко в сложния свят на оръжейната търговия не само можеше да обърка съдебното жури, но имаше потенциала да извади наяве полулегални връзки, които да злепоставят ред държави и техните правителства. Така например някогашните бизнес отношения на Бут с талибаните са преглътнати от Вашингтон, когато той започва да снабдява Северния съюз, американски съюзник през 2001 г. За кратко заради бързината и надеждността си авиофлотата на руснака дори превозва доставки на Пентагона за Ирак.

Друга възможна причина прокуратурата да се откаже от широкомащабен процес може и да е надеждата Бут да разкаже на американските служби за връзките си с руските държавни елити, с чиято негласна помощ без съмнение е действал, както и други тайни на държави и организации, с които е работил. Големият времеви прозорец до произнасянето на присъдата - чак през февруари 2012 г., позволява достатъчно време за преговори между търговеца на оръжие и правителството на САЩ. Все пак разликата между 25 години и доживотен затвор не е за пренебрегване, особено след като 44-годишният Бут има семейство и лично богатство от около 6 млрд. долара. 

Кой е българската връзка

Въпреки нежеланието на прокуратурата да задълбава процесът в Ню Йорк все пак извади наяве няколко интересни факта. Вече например е известно името на Петър Мирчев, смятан за основния му доставчик в България. Според показанията на бившия партньор на Бут Андрю Смулян българинът е човекът, който движи голяма част от бизнеса на Търговеца на смърт. 70-годишният Смулян, гражданин на Южна Африка, бе арестуван заедно с руснака, но после се призна за виновен и сключи сделка с прокуратурата да свидетелства срещу олекотена присъда.

Името на Петър Мирчев отдавна е известно на американското правителство. To се появява в заповедта от 2004 г. на финансовото министерство на САЩ за едногодишни санкции срещу българските компании "Бета" и "КАС инженеринг". Мирчев е бил управител на офшорния клон на "КАС инженеринг" в Гибралтар, както и шеф на новата компания БМГ-М, регистрирана след отнемането на лиценза на КАС в България. "КАС инженеринг" бе оръжейната фирма, посочена в доклада на ООН за продажбата на Бут на боеприпаси на анголските бунтовници от УНИТА като посредникa по сделката. Сега след показанията на Смулян Мирчев може да се окаже следващата цел на американската прокуратура.