Турската централна банка увеличи със 7.5% основния си лихвен процент - далеч над очакваното от инвеститори и наблюдатели на пазарите според анкета на агенция "Ройтерс" от тази седмица.
Второто повишение за лятото - след като миналия месец водещата лихва бе увеличена от 15 до 17.5% - успя да забави инфлацията до най-ниската стойност за 18 месеца, или 38.2%, но тя бързо започна да се увеличава в годишно изражение: 47.83 на сто към началото на август.
Анкара опитва да стабилизира курса на лирата след започналия преди пет години срив: ако след решението на централната банка тя поскъпна с 2.7% до 26.45 за долар, към 2018-а стойности около 4 за долар се смятаха за приемливите. Преди срещата на централната банка тя отново бе ударила историческо дъно, където бе и през почти всеки ден от настоящата седмица.
Инфлация и спад на жизнените стандарти, подхранвани от несподеляните в икономически следи възгледи на президента Реджеп Тайип Ердоган се превърнаха в тежко изпитание за властта му. След като спечели балотажа на 14 май, той потвърди опита за връщане към ортодоксални икономически разбирания. Ердоган настояваше, че високите лихви пораждат инфлацията, а не обратното, и години наред оказваше върху централната банка натиск да се въздържа от такива стъпки.
В края на лятото, след вота, бе
първото вдигане на лихвата - от 8.5 на 15 на сто.
С днешното решение стойността ѝ става с 16.5% над тази отпреди изборите.
Така основниият лихвен процент се оказва, след днешното решение, на най-високото си ниво от 2019 г. насам. Турската валута пък се върна към стойности от средата на юли.
Промяната следва и решението на Ердоган да назначи както ползващия се с доверието на пазарите Мехмет Шимшек за финансов министър, така и бившия банкер от "Уолстрийт" Хафизе Гайе Еркан за ръководител на централната банка. Също така бяха посочени трима нови души в комисията за монетарна политика към банката.
Централната банка също така селективно затегна кредитирането. През уикенда тя започна да отменя скъпоструваща схема, приета за спиране на валутния срив в края на 2021 г., която защитава депозитите в лири срещу обезценяване на валутата.
