Лютви Местан, чието българско име бе Владимир Зидаров, извървя дългия път от борец за демокрация до агент на Ердоган
Броени дни преди парламентарните избори българските мюсюлмани изглеждат притиснати като в менгеме. От една страна, официалната власт в Турция, която те считат за своя „родина майка", открито ги призовава да подкрепят на вота обединението на Лютви Местан и Орхан Исмаилов ДОСТ, част от което стана и водещият в BiT режисьор Евгений Михайлов. От друга - ДПС се опитва да всява страх сред тях в опит да минимализира щетите, които конкурентният съюз може да нанесе на позициите на Ахмед Доган в българската политика.
Ситуацията, в която българските турци се оказаха заложници в битката между двете етнически политически организации, описа преди дни и бившият земеделски министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Мехмед Дикме. „Натискът върху населението в Кърджалийския район е изключително голям. От една страна, той идва от емисари от Турция и представители на ДОСТ. А другият е от кметовете на населени места от ДПС, които им казват, че ако не гласуват за тях, ще им спрат социалните помощи и обслужването в общините", разказа г-н Дикме, сравнявайки случващото се в смесените райони. Пред подобно изпитание са поставени и българските изселници в Турция. През миналата седмица по време на среща с представители на изселническите дружества в Истанбул министърът на социалната сигурност на Турция Мехмет Мюеззиноглу открито призова на вота да бъде подкрепено „Обединението ДОСТ". Срещу това той пое ангажимент турската държава да реши някои социални проблеми на изселниците, както и да облекчи процедурите по получаване на турско гражданство. Дружествата са неправителствени организации и играят ролята на посредници между властта в Турция и изселническата общност, върху която имат значително влияние. Донякъде са зависими от държавата, защото получават финансиране от нея, както и помещения за клубове, където да развиват дейността си. Освен призива за подкрепа на ДОСТ тема на срещата е бил и предстоящият референдум в Турция. Очевидно от управляващата партия на президента Ердоган разчитат на дружествата да убедят членовете си да подкрепят предлаганите конституционни промени, които биха увеличили съществено правомощията на турския президент. Принципно по-голямата част от българските изселници са настроени опозиционно и не гласуват за партията на Ердоган, а според представители на ДОСТ и ДПС те не одобряват и превръщането на Турция в президентска република, каквато е целта на референдума.
Българските турци в Турция са затруднени за участието си в предстоящите предсрочни избори заради приетата в Изборния кодекс поправка, която сложи като лимит за разкриване на секции в страните извън ЕС - до 35. Този брой е крайно недостатъчен дори за хората, които реално гласуват в Турция - обикновено около 50,000 от над 200 хил. души с право на глас. Ако решат да се върнат и да упражнят правото си в България, рискуват да се сблъскат със засилена враждебност. Обединените патриоти, по чиято идея беше наложена промяната в Изборния кодекс, заплашват да блокират границата и да спират автобусите, които традиционно се очаква да се появят за вота.
Откровената агитация в Турция в полза на обединението ДОСТ заедно с повишената активност на посланика на страната в София Сюлейман Гьокче принуди властите в България да реагират. Посланикът беше привикан на разговор във външното министерство и след него от пресцентъра разпространиха изявление, според което българските власти приемат изявите на турския министър като „намеса във вътрешните работи на страната". От турското външно министерство отговориха с контраобвинение и призив „България да се откаже от практиките, насочени към ограничаване на политическите права на малцинствата в страната".
Последва почти светкавична реакция на ДАНС. Българските специални служби обявиха трима турски граждани за заплаха за националната сигурност и им наложи забрана да влизат в България. По данни на агенцията те са извършвали противоконституционна дейност, с която са застрашили суверенитета на страната и единството на нацията. По време на издаването на забраната двама от тях са били в Турция, а третият е локализиран в Шуменско и впоследствие експулсиран.
Първоначално от ДАНС съобщиха само за един от тях, на който е наложена петгодишна забрана за влизане в България. Според агенцията той е създавал антибългарски настроения в райони със смесено население, като с действията си е застрашил териториалната цялост и единството на нацията. Въпросният човек е живял няколко години у нас със статут на продължително пребиваващ, но към момента на издаването на забраната вече се е намирал в Турция. По-късно бе обявено и за останалите двама. Имена обаче не бяха посочени.
Затова пък бившият шеф на спецслужбите Димо Гяуров разкри кой е единият от изгонените. Това е „вторият човек след валията в Одрин", съобщи г-н Гяуров. Отвеждането му до границата се е случило след петъчната молитва в шуменската джамия. Останалите двама пък са бивш аташе в посолството и депутат от управляващата турска партия, за когото се твърди, че присъства в предизборен клип на ДОСТ, който ЦИК вече забрани. И тримата изгонени обаче са доста незначителни фигури и по-скоро послужиха за някакъв, макар и малък, отдушник за вътрешна консумация в България, отколкото за реално размахване на пръст към Турция.
Служебният премиер Огнян Герджиков описа дипломатическия скандал доста меко - като „напрежение", и изрази надежда да не се стига чак до скъсване на отношенията. Политологът проф. Антоний Тодоров определя българската позиция досега като умерена и смята, че това е добрият тон. „Няма нужда да се ескалира напрежението. Ердоган иска да укрепи властта и подкрепата си в турското общество. Когато на референдума постигне каквото иска, ще смекчи тона, защото няма интерес да се скара с всички", прогнозира той.
Експертът по въпросите на етническите малцинства в България доц. Михаил Иванов смята, че с поведението си Турция демонстрира нова линия по отношение на партиите, които представляват българските мюсюлмани. „Социалният министър на Турция каза пред изселниците, че вижда ДОСТ в ролята на мост между нашите две държави. Това е коренна промяна. Нашата концепция, а преди това и на Турция, винаги е била, че не дадена организация или партия трябва да е мостът, а цялото малцинство. Концентрирането само върху една партия е нелогично и неработещо", посочи доц. Иванов. Според него за пръв път турската държава отправя преки призиви да се гласува в полза на една партия.
Директната намеса на Турция в подкрепа на ДОСТ обаче може да изиграе лоша шега на обединението на Местан и Исмаилов. Първият ефект от тази подкрепа вече е видим и той е вътрешнополитическата изолация, в която все повече изпада формацията. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който като премиер на няколко пъти използва посредничеството на Лютви Местан при решаването на междудържавни въпроси с Турция, определи като политически проблем „мощното навлизане и ангажиране на турската държава с партия ДОСТ". Срещу намесата на Турция по този начин в изборите се обявиха още БСП, Обединените патриоти, „Реформаторски блок - Глас народен" и „Нова република", които поискаха от президента Румен Радев и ЦИК да ограничат гласуването в Турция до консулствата и посолството.
А почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който досега пазеше гробно мълчание, използва случая с агресивното налагане на ДОСТ от страна на Турция, за да проговори. На интернет страницата на ДПС беше публикувано писмо от г-н Доган. В типичния за епистоларните му изяви почти философски тон почетният председател на движението заявява, че на 16 април в Турция има референдум „за преобразуване на кемалистката република в султанат". Доган нарича това „безумие" и заявява, че „играта е ва банк". „Натискът, принудата и заплахите целят възстановяване и „демократично" легитимиране на неоосманизма", пише г-н Доган. В посланието си той призовава християни, мюсюлмани и останалите етноси „да дадат исторически урок на всички, които си въобразяват, че имат историческото право да ни надзирават и направляват". „Всеки от нас трябва да преживее своя исторически катарзис. Иначе за състоянието „разкрачен стоеж" се плаща много висока екзистенциална цена, и то поколения наред", пише г-н Доган. Той казва, че се притеснява от това, което наблюдава в предизборните профили на различните политически партии. Предупреждава също, че ако „правото на временно пребивавал на определена територия" се превърне във водещ политически принцип за възстановяване на „бивши владения", то „световният ред отива към разпад". „Аз съм гражданин на тази държава и изборът ми е категоричен, защото е дълбоко мотивиран. И всеки опит за назидание или за претенция към моята държава като „бивша територия" засяга моето национално самосъзнание и визията ми за бъдещето", казва Ахмед Доган. И посочва, че българската държавност започва от хан Аспарух.
По-късно, по друг повод, даден му пак от Лютви Местан, Ахмед Доган заяви, че не владее добре турски език и че води цялата си кореспонденция на български. Причина за изявлението му стана хвалебствено писмо до Ердоган, пратено уж от Ахмед Доган, което Лютви Местан показа на медиите. От ДПС обаче уточниха, че това е фалшификат, защото подписът под писмото не бил на лидера на ДПС, а „очевидно подправен".
