Нощта на преврата по държавната телевизия ТРТ. Най-симпатичната водеща със светски маниери съобщава щастлива, че военните са на власт. Изглежда, светското побеждава тъмния ислям
Военният преврат в Турция бе последният опит на верните на идеалите на Мустафа Кемал Ататюрк шепа офицери да спасят страната си от чумата на новия век - политическия ислям. Той има различни лица за различните поводи. Пред Америка и Европа е с усмихнато и привидно миролюбиво изражение, за вътрешна консумация изглежда като намръщен брадат чичка, заключил жена си у дома, на която се разрешава да излиза навън колкото да купи продукти за кухнята. Към Азия политическият ислям е щедър и мощно финансира най-мракобесните сили като „Ислямска държава".
Политическият ислям, независимо как точно се е кръстил в различните държави - Партия на справедливостта и духовността (Мароко), Партия за свобода и справедливост (Египет), движение „Възраждане" (Тунис) или Партия на справедливостта и развитието (Турция), е същото, каквото беше комунизмът някога. Независимо от името на съответната партия - Обединена работническа (Полша), Единна социалистическа (ГДР) или БКП (България) - това бе диктаторска стройна прослойка. Тя идва на власт с демократична маска, използвайки като база бедните слоеве на населението и работническата класа, на които са обещани манни небесни, която маска обаче много бързо сваля, за да се види отдолу лицето на Сатана. А завзела веднъж управлението, не го изпуска повече никога. Първата й работа е да смаже всякаква опозиционна дейност. А втората - да унищожи всяка икономическа опора на своите противници. Така властта се концентрира в тази прослойка и стои в ръцете й поне до момента, когато не се случи някой грандиозен катаклизъм, който да я катурне от върха.
Политическият ислям следва именно тези стъпки. Той използва като своя опора религията, а на избирателите е обяснено, че те са длъжни по волята Божия да гласуват за единствената праведна партия - тази, която сам Аллах е благословил. Така лесно печели изборите. Оттам нататък сценарият е ясен - опозицията се смачква, всички демократични институти се превземат отвътре, за да се превърнат в послушни изпълнители на диктаторската власт. Първата работа на Партията за свобода и справедливост (политическото крило на движението „Мюсюлмански братя") бе не да се погрижи за икономиката на страната. Не и за сигурността на гражданите. Едно от първите решения на политическия ислям там бе да се забрадят стюардесите на египетските авиолинии. А второто - да се гласува закон, с който долната граница, на която се позволява на едно момиче да се ожени, да падне на 14 години. Все пак дори са били благосклонни към момиченцата. Едната от съпругите на пророка Мохамед е била деветгодишна...
Наивните студенти в Египет, които свалиха светската диктатура, мислейки си, че ще построят западна демокрация, бързо изтрезняха. А малко преди ислямистите да започнат да се разправят с армията, в която виждаха единствена заплаха за безметежното си управление и педофилстване, тя ги свали от власт. Защото друг способ да бъдат махнати оттам просто няма.
Същото се случи и през 1991 година в Алжир, където след десетилетия на диктаторско управление първите демократични избори бяха спечелени от политическия ислям, маскирал се зад Ислямския фронт за спасение. Военните там бяха доста по-пъргави и обявиха извънредно положение веднага след първия тур на изборите. Чисто и просто не ги пуснаха във властта, предусещайки, че влязат ли веднъж в нея, ислямистите никога повече няма да я дадат другиму.
Всички тези примери са все за страни, за които не може да се каже, че са били прекалено секуларирани. В тях разделението между религия и политика дори сега - след като ислямистите са премахнати от властта - почти не е видно. Да забележиш египтянка, облечена в западни дрехи, която свободно да се разхожда където и да е из страната сама, е рядка гледка. Но точно там армията бе адекватна, бързо съзря голямата опасност за обществото и я предотврати, преди да е пуснала туморни образувания във всички институции.
Защо при това положение точно в Турция, най-светската държава в ислямския свят, армията проспа идването на мрачните сили на власт и им позволи да свършат пъклените си замисли - да подчинят цялото общество на себе си и да го омотаят в паяжината на ислямистката идея? Най-лесният отговор е, че военните чисто и просто бяха умело изиграни. Те вече веднъж спасиха страната от ислямизма. Това се случи в края на 90-те години на миналия век, когато след тяхната намеса надигащата глава ислямистка Партия на добродетелта беше свалена от власт и забранена от Конституционния съд на страната.
Ислямистките сили обаче се прегрупираха в новата Партия на справедливостта и развитието. Те излъгаха, че са се реформирали и вече не са крайни ислямисти, а представляват умерения ислям. Сравняваха себе си със съществуващите на Запад християндемократични партии, където религиозната нишка отдавна е загърбена и е останала само в наименованията им. Успяха така тънко да излъжат всички и да успят дори бдителните военни.
В това отношение ислямистите в Турция чисто и просто приложиха послание, съдържащо се в Корана, известно като „такия", което позволява на правоверния да лъже и мами, ако с това ще се постигне крайната цел - създаване на халифат по вкуса на Всевишния. Сегашният президент Реджеп Тайип Ердоган дори не крие, че е подходил точно с тази такия под мишница спрямо враговете си. Още през 1997 година Ердоган заявява на предизборен митинг: „Ние ще ги лъжем, че ще работим по техните правила. Но веднъж, когато дойдем на власт, ще създадем нови - наши си." Веднага е арестуван и вкаран в затвора. По-късно е освободен и бързо става част от новото проявление на исляма - Партията на справедливостта и развитието.
Когато през 2002 година тя печели изборите, съдебното минало на Ердоган не му позволява да стане министър-председател. Но тъй като в този момент САЩ се канят да нападнат Ирак, а Турция им е особено нужна като военна база, властта във Вашингтон извива ръцете на военните и те преглъщат появата на Ердоган начело на правителството. Голяма тяхна грешка, както ще се окаже по-късно.
Ердоган започва планомерно да прилага такията от Корана. Той няма как отведнъж да смаже армията. Нейната роля е ясно вписана в конституцията на Турция и е завещана още от Мустафа Кемал Ататюрк. На военните е отредено мястото на страж на светската държава. Но има един Европейски съюз, към който ислямистите в Турция изпитват погнуса, но чиито правила са им от голяма полза, за да променят конституцията и да сложат намордник на военните.
Ердоган започва да ухажва ЕС, твърдейки, че се стреми да членува в тази организация. Из Европа тръгват глупави спорове да бъде ли приета Турция или не в момент, когато всеки трезв анализатор би трябвало да е наясно, че ислямистите в Турция въобще и не мислят за членство, а ЕС им е нужен единствено за да решат някои свои проблеми. От всичките изисквания за членство в съюза Ердоган си харесва само едно - армията трябва да бъде поставена под политическо управление и тя не бива да е основен фактор в управлението на която и да е страна членка. Размахвайки го наляво и надясно, Ердоган успява да убеди всички, че той ще приложи това условие, за да приведе страната си в подходящ вид за членство. Така премахва от конституцията омразния член, даващ право на военните да го свалят от власт, ако управлението му ерозира светската държава, а бюрократичния, унесъл се в дълбока либерална дрямка Брюксел дори му пляска и му благодари. Ердоган също благодари за тази прекрасна услуга от ЕС, с което разправата в армията е започната. След като тя вече не може по конституция да му се меси, намесата я започва той. Подменени са генералите, сменен е командният състав. В армейските редици са вкарани стотици ислямисти, верни на него и партията му.
Ако в миналото 95% от Генералния щаб на Турция бяха генерали и офицери, завършили престижни военни академии на Запад и в САЩ, то сега повечето от тях са отстранени. Ако преди идването на ислямистите военни, които не ядат свинско и не са атеисти, е било нонсенс, то сега армейците дори посещават задължително петъчната молитва.
На Ердоган му оставаха още няколко години, за да завърши този процес. Все пак със своите 647,993 души в редовни формирования турската армия е девета в света по численост и втора в НАТО след тази на САЩ. Няма как за една нощ да се подменят толкова много военни с предани на Ердоган и Аллаха аскери. Тук-там все още бяха останали малки гнезда от кемалисти, за които светската държава е по-голяма ценност от задължението да служиш на законно избраното правителство.
Тези малки гнезда, усещайки, че скоро също ще бъдат разбити, най-вероятно в последния момент са решили да действат. В техните редици не е имало много високопоставени офицери, тъй като не са и останали толкова много, на които може да се има доверие, че няма да се окажат предатели. Въпреки това фактът, че превратът не успя, говори, че предателство все пак е имало. Метежите се извършват обикновено в най-малките часове на нощта, а този бе започнат преди полунощ. Ясен сигнал, че нещо не е сработило както трябва.
Има и още нещо - при всеки друг американски президент военните биха имали силен гръб в лицето на Америка, за да свалят опасната ислямистка клика от властта. При Обама те най-вероятно са получили само усмивка. Че заговорниците са предупредили САЩ за плановете си говори изявлението на държавния секретар Джон Кери в Москва в първите минути на преврата. Той каза спокоен, че разчита „на приемственост" в Турция и не осъди действията на военните там. Това г-н Кери направи няколко часа по-късно, когато вече е имал информация, че превратът се проваля.
След случилото се миналия петък за Турция настъпват мрачни времена. Улиците на големите градове са пълни с брадати мъже, хванали се за ръка, крещящи: „Аллах е велик!" Жени по улиците почти не се забелязват. Ердоган е изпаднал в параноя, изпълнен с решимост да отмъщава. До редакционното приключване на броя вече бяха арестувани над 8,000 души. Сред тях стотици съдии. Ислямистите тепърва ще покажат на света колко си приличат с комунистите.
Ако и да оставят някаква опозиция в Турция, тя ще е с такова влияние, каквото Ердоган й позволи. Ако на медиите се позволи да работят, те ще работят толкова, колкото ислямистите позволят. Обществото ще бъде парализирано от страх. И дори онези обикновени граждани или журналисти, или съдии, или прокурори, които не изповядват идеите на управляващата партия, но остро осъдиха преврата, а някои от тях и излязоха по улиците, за да му се противопоставят, скоро бързо ще осъзнаят каква голяма беля са си навлекли на главата.
Все пак точно фактът, че политическият ислям много прилича на комунизма, може и да му изиграе лоша шега. Обикновено след като се саморазправят с опозицията, комунистите започват да прочистват и своите редици от измислени врагове. Най-вероятно същото ще започне да прави и Ердоган в Турция. Преминавайки от терор навън - срещу външните противници, към терор вътре - в собствената си партия, е възможно да създаде достатъчно влиятелен кръг от хора, които да решат да го спрат. А това никак няма да е трудно. Просто в някой прекрасен ден охранителите му леко ще забавят крачка, ще го оставят за миг да изскочи пред тях, за да е на удобната мушка на опитен стрелец.
