Третият и последен президентски дебат затвърди два подозирани факта – Хилари Клинтън няма да се задоволи с малка победа и Доналд Тръмп едва ли ще се признае за победен.

Според последни проучвания кандидатът на демократите има преднина от около 7 процента. Въпрреки това Клинтън реши да извади тежката артилерия. През всичките 90 минути тя конфронтира опонента си – от позицията му по абортите, през така наболялата имиграционна реформа до отношението му към жените. И успя не само да го разконцентрира, но и да спечели дебата. Според експресно проучване на CNN/ORC 52% от зрителите смятат, че именно Хилари Клинтън е победител, а 39 на сто посочват Тръмп. Най-малката разлика между двамата от началото на дебатите.

Тръмп показа една различна страна от себе си в първите 30 минути. Уравновесен и красноречив той демонстрира, това, което републиканците отдавна искаха да видят – едно президентско поведение. Но рязко след това магнатът загуби контрол и се върна към обичайната си реторка, която му коства и загубата. Най-рискованият му ход - заплахите да не признае резултатът от изборите на 8-ми ноември. Това е безпрецедентно в историята на Америка и поставя под въпрос демократичните норми, на които е основана. Водещият Крис Уолъс попита кандидата на Републиканската партия дали бизнесменът от Ню Йорк отказва да приеме мирно предаване на властта. "Това, което казвам, е, че ще ви кажа, когато му дойде времето. Ще ви държа в напрежение. ОК?", отвърна Тръмп.

Тази позиция е ужасяваща, реагира Клинтън. "Демокрацията не функционира по този начин. Съществуваме от 240 години. Имали сме свободни и честни избори. Приемали сме резултата, макар той да не ни харесва. И това се очаква от всеки, който застава на подиума за дебати по време на избори."

Дебатът в Лас Вегас бе последният шанс за Тръмп да промени тенденцията на сриваща се подкрепа  и да спечели колебаещи се избиратели. Въпреки това и той, и Клинтън не се въздържаха от лични нападки, а Тръмп избра да се придържа към досегашната си стратегия . Тя е да мотивира твърдия си електорат и да разчита, че това ще е достатъчно да го направи президент, докато с нападките си срещу нея накара вече скептичните млади и левеещи демократи да не отидат да гласуват на 8 ноември.

Ефектът може да е точно обратният за Тръмп - да раздразни и накара да гласуват отказали се от участие демократи и в същото време да обезсърчи собствените си симпатизанти, като непрекъснато нарича предстоящите избори опорочени.

Тръмп нарече Клинтън "отвратителна жена", обвини щаба ѝ за организиране на твърденията на няколко жени за сексуални посегателства от негова страна, както и че лично тя и президентът Барак Обама стоят зад инциденти на митинги на републиканците. Според него Фондация "Клинтън" е престъпна организация, поради което на Хилъри не би трябвало да се позволява да се кандидатира за президент.

Клинтън, на която съветниците препоръчваха просто да остави Тръмп да се злепостави с нападките си, отвърна, че в речите си той подстрекава към насилие, презира жените и е опасност за Съединените американски щати.

Клинтън и Тръмп спориха по теми като правото на аборт, притежаването на оръжие и имиграцията по време на 90-минутни дебат. Един от най-острите сблъсъци бе по повод Русия, като тя го нарече мерионетка на Владимир Путин, а той я обвини, че руският президент на няколко пъти я е надхитрявал.

"Това е безпрецедентна ситуация - чуждо правителство да се намесва в изборите ни. Общо 17 американски агенции стигнаха до заключение, че кибератаките идват от Русия", заяви Клинтън. "Ти изобщо нямаш идея за какво става дума, може да е всеки, може да са китайците, всеки..." прекъсна я на няколко пъти Тръмп.

Това бе и моментът в дебата, в който около половин час след началото и сериозните разговори по важни теми той се насочи към личностни нападки.

С отказа да отговори дали ще признае изборите Доналд Тръмп влезе в историята, но не с това, с което би се гордял един политик, коментират американските медии. Поне трима републикански сенатори веднага отхвърлиха спекулациите му с признаването на изборите като "нещо невъобразимо".