След две седмици американците ще отидат до урните, а изборите ще се проведат в двете камари на Конгреса. Победата на републиканците очевидно ще промени външната политика на САЩ, но изборите не са единствената сянка, надвиснала над международната програма на администрацията на Байдън. Бившият президент Доналд Тръмп остава могъща сила в политиката на САЩ, с която трябва да се съобразяват въпреки поредицата от съдебни дела. Ето как завръщането му ще се отрази на външната политика на САЩ - особено по отношение на Украйна и Русия.
Конгресът след изборите през ноември
Малко вероятно е демократите да запазят и двете камари на Конгреса след ноември, а може би ще загубят и двете. Но това вероятно няма да играе важна роля във външната политика на САЩ. Дори и Републиканската партия да заеме и двете камари, вътрешните разногласия в редиците й на практика са гаранция, че подкрепата за Украйна ще продължи. "Сдържаност" в руско-украинския конфликт не поддържат дори републиканците в Конгреса, а лостовете на властта ще останат в ръцете на лидери, които като цяло симпатизират на Киев. Кевин Макарти, който е спряган за председател на Камарата на представителите, ще трябва да се справя с голяма група тръмписти с идеология "Америка на първо място" и вече обеща да преразгледа помощта за Украйна. Тръмпистите обаче няма да съставляват мнозинство дори в Камарата на представителите, а в Сената ще съберат само няколко гласа. По този начин те няма да попречат на Байдън да промени линията си по отношение на конфликта.
Факт е, че президентът на САЩ разполага с много инструменти за провеждане на собствена външна политика, дори и при ограничена подкрепа от страна на Конгреса. Изпълнителната власт има огромна свобода на действие по отношение на военния бюджет и до голяма степен по отношение на продажбите на оръжие. Така че само с мълчаливо противопоставяне Конгресът няма да може да го осуети. Президентите обичат да се оплакват от разединението пред лицето на външните предизвикателства, но в действителност дори сериозните политически скандали не пречат на правителството на САЩ да преследва международни цели. И накрая, президентите често насочват усилията си към външната политика, след като изгубят контрола върху лостовете на Конгреса. Когато вътрешните победи са недостижими, все по-често се налага да се търси външна слава. И в това отношение Байдън все още ще разполага както с инструментите на властта, така и със стимула да ги използва.
Ефектът Доналд Тръмп: Украйна и отвъд нея
Сянката на бившия президент Доналд Тръмп витае над всеки разговор за външна политика. Външната политика на Тръмп продължава да се разминава с тази на мнозинството от Републиканската партия и тези различия ще се отразят и на курса на следващия републикански президент. Тръмп беше изключително склонен към отношения с автократични управници (включително с президента Владимир Путин) и далеч не е сигурно, че друг член на крилото "Америка над всичко" ще се окаже също толкова обаятелен или ще има същите взаимоотношения. http://gty.im/1435734209 Перспективата за завръщане на Тръмп, дори за един мандат, ще постави под въпрос политиката на НАТО за ангажираност с Украйна, както и състоянието на преговорите между Киев и Москва. Русия може да се изкуши да изчака завръщането на Тръмп с надеждата за по-изгодна сделка. Украйна, от друга страна, ще се сблъска с обратния проблем. В същото време има основания да се смята, че кандидатурата на Тръмп е изключително слаба на общите избори, защото светът ще се чуди какво да очаква от Америка занапред. Но Тръмп има свои собствени проблеми, които могат да се проявят преди края на конфликта между Русия и Украйна. Независимо дали Републиканската партия ще спечели целия Конгрес или не, бившият президент е изправен пред редица обвинения - както на щатско, така и на федерално ниво. Ако обвинението успее, Тръмп рискува да отпадне от надпреварата за президентския пост през 2024 г. Министерството на правосъдието подхожда към Тръмп с необичайна деликатност - отчасти за да избегне подозренията в пристрастност и "лов на вещици", а отчасти заради опасенията, че тръмпистите в цялата страна ще повдигнат вълна от насилие. Ако се стигне до това, имиджът на САЩ като стабилна сила в очите на чуждестранните лидери ще се промени. А ако Тръмп избегне съдебно преследване и оцелее като кандидат, нищо не може да бъде отписано.
Какво ще се случи по-нататък?
В известен смисъл е постигнат рядък консенсус между елитите по отношение на външната политика. В Афганистан няма американски войски, а малките контингенти в Сирия и Ирак вече не са партийна тема. Демократите и републиканците имат приблизително еднакво мнение за китайската заплаха, като единствената разлика е в тактиката и готовността за открит антагонизъм. Значителни различия остават по отношение на имиграцията, но това е по-скоро вътрешнополитически, отколкото външнополитически въпрос. Няма много основания външната политика да се превръща в ключов въпрос на кампанията и кандидатите съвсем основателно не го правят. Това обаче може лесно да се промени до 2024 г. До 2016 г. мнозина просто не вярваха, че Тръмп може да подкопае толкова много външнополитическия консенсус. Системата се е запазила, но в бъдеще може да се разклати. Много ще зависи от изхода на изборите и от това дали Тръмп ще понесе непоправими щети до 2024 г.
Д-р Робърт Фарли е редактор на 19FortyFive и преподавател по сигурност и дипломация в училището "Патерсън". Има бакалавърска степен от Университета на Орегон и докторска степен от Университета на Вашингтон. Той е автор на няколко книги и сътрудничи на The National Interest, Diplomat: APAC, World Politics Review и American Prospect. Той е основател и старши редактор на списание Lawyers, Guns and Money. Анализът е за 19FortyFive.
