След поредните парламентарни избори дойде ред на церемонията по откриването на 48-то Народно събрание. Всички председатели на НС се сменят на стола на трибуната заради неумолимия ход на времето, но клетвата, която приканват да произнесат новите депутати, е една и съща: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“ След полагането на клетвата народните представители подписват клетвени листове, а в пленарната зала прозвучават химнът на Република България и химнът на Европейския съюз.
Началото на НС?
Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.) поставя началото на парламентарния живот в освободена България. В него участват 229 депутати. 100 от тях са по избор - 1 на 10 000 жители, а останалите - по право, назначени по длъжност и представители на дружества и организации.
Прочети още
На 10 юли 1990 г. 81-годишният поет, учител и общественик Йосиф Петров, преминал през комунистическия лагер Персин, е първият от демократичното летоброене, който удря звънеца в залата.
„На нас разчита цял един народ
Затова нека се покажем достойни следовници на бележитите наши предци, законодатели, които преди 111 години на същото това място създадоха забележителната Търновска конституция, която блести с крилато свободолюбие и светъл демократизъм. Още веднъж - добре дошли и ползотворна работа!“. С тези думи той открива 7-ото Велико Народно събрание на тържествена сесия във Велико Търново в сградата на Учредителното събрание. Аристократичният интелектуалец с папийонката очертава главната му цел - изработване и приемане на нова българска Конституция на мястото на старата
от времената на БКП.
Това поставя началото на процеса на демократизация на политическия и обществен живот в България и чиято задача е изготвянето на нова конституция, приета на 12 юли 1991 г. Предходното - 47-мо Народно събрание - беше на 3 декември 2021 г. и тържествено открито от Силви Кирилов от „Има такъв народ". Какви бяха неговите думи? Кирилов изрази щастие, че вижда толкова млади хора в парламента.
„Аз вярвам в младите, защото те носят нов поглед, нови идеи, много енергия, свои цели, идеали и очаквания. На тях бих искал да напомня думите на двама велики мислители и философи. За свободата – „Свободата не е да правиш каквото искаш, а да не правиш това, което не искаш.“ И за истината – „Истината първоначално е отричана от всички, после е допускана за възможна от част от хората и накрая е приета от всички, защото е истина“.
Няколко месеца по-рано, на 21 юли, беше открито и 46-ото Народно събрание от колоритния икономист и финансист Мика Зайкова от „Има такъв народ". Тя призова към разум и към диалог. „Разберете, конфронтацията и омразата са път за никъде. И най-тежкият диалог има позитивни резултати, стига тези, които разговарят помежду си, да имат обща цел, а общата цел е България. Не забравяйте, и миналия път ви казах, кой ви е изпратил тук и защо ви е изпратил“.
Куриозно стартира речта на депутатът
в 45-то НС с поименна проверка на колегите й в залата, поради преместването на заседанията на парламента отново в старата сграда на Народното събрание. „Моля за усмивки и за радост! Нека народът да види, че народните представители в Четиридесет и петото Народно събрание са хора с добро настроение и имат хумор“. Това са репликите на Зайкова, които част от обществото и до днес помни. Първото заседание по замисъл трябва да има церемониални функции. Да звучат тържествени речи и да се редят обещания за служба на българския народ. Но първото заседание е и знаково - по него може да се гадае какъв ще бъде животът на новия парламент.
