Българската мартеница е вписана в списъка на елементите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Мартеницата e обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на 1 март за здраве. Изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята - бяла и червена.
Диана Пантелеева
е собственик на Martenicite.bg. Тя прави мартеници вече почти 18 години.
Първоначално Диана е започнала да изработва и подарява на приятели, близки, роднини. В един момент, през 2006 година, цялото семейство решава това да се превърне в семеен бизнес. Тогава Диана се мести в родната си къща в с. Горна Брезница, за да превърне дома си в малка работилница за мартеници.
Тя работи целогодишно, а приятелки и доброволци и помагат сезонно. Жената сподели пред BG VOICE, че 1 март е много специален празник за нея.
"Това е един духовен, български символ, който е нещо като най-старото олицетворение на българщината."
"Мартеницата като легенда знаете, Хан Аспарух и сестра му Хуба били на различни брегове на река Дунав и решили да се намерят. Координацията била със сокол, вързали един конец, за да го следват, но в един момент стрела принизала сокола и така бялата нишка се боядисала с червено. Това вече е символът на всичко, което трябва да носи единението, което трябва да носи борбата, затова да сме заедно, да се търсим", разказва Диана.
Тя припомня, че бялото е любовта, бялото е чистотата, добрите помисли, а червеното е силата - силата на кръвта, борбеността ни и това, че никога не сме се предавали.
По думите и за мартеницата са необходими не само бяла и червена прежда. Най-важният компонент е любовта.
Мартенската традиция се предава
и извън териториите на България.
Българското училище в Коьлн близо 10 години вече организира работилница за мартеници. Тя събира учители, деца и техните родители.
Прочети още
Теменуга Трампнау, учител в “Аз Буки Веди”, разказа, че първоначално тази идея е започнала от детските групи за най-малките - 2-4-годишни. След това единодушно - родители и училищно ръководство, са взели решение да се превърне в традиция и в по-горните класове.
"Идеята е родителят да работи заедно с детето си", казва Трампнау.
"И това е много хубаво време, в което човек може да прекара с детето си, да му разкаже различни неща и спомени, ако щеш - за това как той е посрещал Баба Марта."
В изработката на мартеници участват не само българи.
"Нашите родители, разбира се, не са само българи. Една част от тях са от други националности. Те също идват и с радост изработват мартенички."
За учителите от “Аз Буки Веди” най-важното е да се посее българското културно наследство във всяко дете.
"Показваме им как изглежда една българска баба - каква носия има, мартеничка има на врутлето, това е нашата Баба Марта, която през целия месец ни съпровожда", разказва преподавателката.
От другата страна на Океана
за пета поредна година дървото-мартеница в центъра на Чикаго дава настроение не само на българите, но впечатлява всеки, минал край него.
Петранка Стаматов, президент на Българо-американската асоциация, се събира с приятелки всяка година, с които изработват мартеници за дървото.
"Считам, че това е много полезно не само за нашата българска общност тук, но и за България. Това е една безплатна реклама на България в продължение на две седмици в идеалния център на Чикаго", казва Петранка.
Тя споделя, че дървото-мартеница е подарък от България към Америка.
"Имаме табелка, която стои до дървото и е написано накратко каква е традицията, какво символизира и завършва с думите, че българската общност в Чикаго подарява това дърво на града, който ги е приел като свой и в който те живеят."
Мартенското настроение
и традиция не липсва и в Атланта.
Работилница за 1 март беше организирана от фолклорен ансамбъл “Роса”.
"Опитваме се наистина да запазим традицията извън границите на България и по този начин да се предаде за бъдещите поколения по някакъв начин", казаха от ансамбъла.
"Правя ги за здраве и защото идва пролетта", сподели един от най-малките участници в работилницата.
