„Не съм толкова богат(а), за да купувам евтини дрехи“ - може би сте се чудили, какво означава този израз. Та кой от нас не се е изкушавал от ниската цена на дрешка, която изглежда атрактивно и струва колкото един обяд. Същото е и с чифт обувки, чанта. И всичко това - в името на идеята всеки ден да сме с различна визия.
Истината е, че често потъваме в примамливите мрежи на така наречената бърза мода. Това са евтини дрехи, ушити набързо и некачествено, от некачествени евтини изкуствени материи, които бързо се деформират при пране, задържат потта по тялото и в тях не се чувстваме комфортно. Съдбата им е ясна - запокитваме ги в някое ъгълче, докато не си организираме генерално еко почистване на гардероба - и евтините дрешки отиват на боклука. Не се замисляме, че с това еко почистване всъщност замърсяваме природата.
А планетата ни е една, няма накъде да се разширява, за да поеме и отблъскващите гробища на боклуци. Бързата мода е вторият по мащаби най-голям замърсител на околната среда. Купчините евтини дрехи от изкуствени материи много бавно се разграждат. В световен план екоактивисти алармират и за социалния аспект на бързата мода - щом е евтин един продукт, значи някой някъде е плащал жълти стотинки на работниците си, за да постигне тази ниска цена.
С нарастващата инфлация и увеличаването на всички разходи за живот, все по-често се питаме, можем ли да си позволим етично и устойчиво облекло, което подхожда на нашата култура. Експертите предлагат първо да опитаме с редуциране, повторно използване и рециклиране на облеклото, което имаме. Един път годишно поне да правим ревизия на гардероба си и да преценим дали да запазим една вещ, да я дарим или продадем. Повечето дрехи от качествени материи може да бъдат преработени при шивач така, че да са в топ тенденциите.
Точно обратното на бързата мода, при бавната мода избираме дрехи с дълъг живот. Ако наистина трябва да заменим нещо, по-добре да инвестираме в по-малко и по-скъпи дрехи, но които няма да остареят - с класически кройки и лесно да се съчетават с други. Когато те са изработени от качествени естествени материи като коприна, лен, памук и вълна, а не от полиестер, техният живот се удължава.
И да, те са на по-високи цени, но си заслужава да инвестираме в тях, защото „не сме толкова богати, за да трупаме купчини евтини дрехи, които бързо отиват на боклука“. Бавната устойчива мода е свързана с културата на мислене, при всяка покупка да си задаваме въпроса: „Бих ли могъл (могла) да го облека поне 100 пъти?“.
Изборът бавна мода е свързан с мислене и креативност - какво бихме искали да добавим към гардероба си, и как да го съчетаем с нещата, които вече имаме, за да сме винаги изненадващи и различни. И най-вече да носим само дрехи, които ни отиват и добре подчертават прелестите ни. Това вече е въпрос на стил, който всяка жена и всеки мъж изграждат през годините.
Бавната устойчива мода е световно еко движение, в което се включват и все повече български дизайнери и производители на облекло. Създателката на устойчива мода Лора Николаева Джийн от Лондон например от години се бори за възраждане на българския път на коприната. От историята Лора разбира, че България е била най-големият производител на сурова коприна в цяла Европа и осма в света.
Тя самата се определя по-скоро като креативен предприемач, отколкото като креативен дизайнер. Българката е визионер. Създава sustainable fashion („устойчива мода“) от естествени материали. Противник е на бързата и евтина мода, на дрехи, които бързо се превръщат в купчини неразградими отпадъци.
Престижни издания като The Independеnt, The Guardian, Vogue Business пишат за успехите на Лора Джийн - елегантната лейди, която създава дрехи с кауза и мисия. В дизайнерските среди на Острова брандът Lora Gene се ползва с непоклатим авторитет, а Лора е наричана The Silk Lady („Копринената лейди“). Носенето на дреха от какъвто и да било друг материал не може да се сравни с това, да си облечен в коприна - като допир до кожата и като усещане за комфорт, подчертава тя пред BG VOICE.
Около 80% от дрехите й са от естествена коприна, останалите - от лен и памук, а тя се стреми нейните служители да не са ощетени и да са добре заплатени за труда си. Затова и дрехите й са на по-високи цени, но ги избират стилни дами на Острова и в най-големите градове по света. Лора е изчислила, че тя самата подновява гардероба си с не повече от 10-12 дрехи годишно.
