Изглежда, че демократите в САЩ нямат добри възможности. Въпросът сега е кой е най-малко лошият избор. Избирателите на демократите не искаха Джо Байдън да се кандидатира отново. Почти 70% го определиха като твърде стар, за да изкара още един президентски мандат, когато бяха анкетирани миналата година. В частни разговори много високопоставени демократи и дарители споделиха тези свои опасения. Но тъй като Байдън бе решен да се изправи срещу Тръмп на вота, консенсусът беше те да се обединят около него. Сега, след катастрофалния дебат от миналия четвъртък, партията е в паника. Само четири месеца преди изборите тече луда дискусия за потенциални заместници. Това пише в свой коментар The Guardian.

Това почти със сигурност ще изисква съгласието на самия Байдън. Съпругата му Джил, смятана за ключова за решението му, изглежда го подтиква към подобно решение. Твърди се, обаче, че американският президент искрено вярва, че само той е способен отново да победи Тръмп. Малцина са съгласни с това. Липсата на формален механизъм за отстраняването му не изключва ефектите от политическата тежест на подобно решение. Спадът в доверието в проучванията, изчерпването на фондовете и частните или дори публичните искания за неговото напускане от висши фигури на Демократическата партия все още може да променят решението му. Все по-голям хор от медийни фигури, които преди това са го подкрепяли, го призовават да напусне.

Байдън постигна много повече, отколкото дори симпатизантите му очакваха, въпреки заслужените вътрешни критики относно начина, по който се справяше с войната на Израел в Газа и имиграцията. Вярно е, че той не е получил достатъчно кредит. Също така е вярно, че представянето му в дебата беше много по-лошо, отколкото дори песимистите очакваха. Той бъркаше думи, изглеждаше лабилен и звучеше слабо. Относно правата на аборт отговорът му беше неразбираем. И никакви перфектно подготвени участия в предизборни срещи няма да изтрият това бедствие.

Въпреки че обръщенията на митинга на Тръмп са все по-безсмислени, несвързани и звучат все по-отмъстително, той беше – по неговите стандарти – дисциплиниран в изказването си в четвъртък. Но това, което произнесе, беше поток от лъжи. Първият му мандат, кулминиращ с опита му да преобърне волята на народа на изборите през 2020 г. и щурмуването на Капитолия от неговите поддръжници, нанесе дълбока вреда на САЩ.

Далеч от всякакъв намек за покаяние, собствените му думи показват, че втори мандат би бил много по-разрушителен и този път той разполага със сплотен и решителен екип, който да осъществи плановете му. Риториката му става все по-крайна. Светът очевидно е по-нестабилен, отколкото преди неговия мандат: погледнете Северна Корея, Иран или Владимир Путин. Тръмп отново ще оттегли страната от Парижкото споразумение за климата. Нищо от това не сваля летвата за кандидата на демократите. Напротив, отговорността се повишава, защото е важно Тръмп да бъде победен.

Замяната на Байдън на този късен етап би била рискована. Няма очевиден кандидат за номинация, дори ако претендентите могат да бъдат убедени да оставят настрана личната амбиция и политическите различия. Вицепрезидентът Камала Харис е също с толкова лоши рейтинги в социологическите проучвания.

И все пак Байдън е недолюбван. Той беше подложен на тест отново в четвъртък и не успя. Той спаси страната си, като застана през 2020 г. Но дебатът принуди мнозина да заключат, че най-добрият начин той да я спаси през 2024 г. е да стои настрана. И затова най-близките му хора трябва да го съветват не в негов интерес, а в интерес на страната. Демократите са хванати между чука и наковалнята. Какъвто и да е техният избор, те трябва да поемат контрол, преди да е станало твърде късно. Ако корабът се потопи, не само партията е в опасност, но и самата американска демокрация.