Един милиард евро се харчи бързо, когато водите война. Но съобщението на Германия от 15 април, че ще отпусне приблизително такава сума като допълнителна военна помощ за Украйна, може поне да смекчи критиките към нея, че не е изпратила танкове, пише в свой анализ британското списание „The Economist“. Два дни по-рано САЩ обещаха 800 млн. долара нова помощ, включително бронетранспортьори и хеликоптери. Великобритания изпраща бронирани патрулни автомобили и противокорабни ракети, а Чехия доставя мобилни ракетни установки и танкове Т-72 от старите си съветски запаси. Словакия, която вече изпрати на Украйна противовъздушна система С-300, заяви, че може да предостави и изтребители МиГ-29 - съветски модел, който украинските пилоти умеят да управляват. В началото на март САЩ отхвърлиха подобна оферта за МиГ-29 от Полша, тъй като се опасяваха, че това може да предизвика ответни действия от страна на Русия и по този начин да въвлече НАТО във войната. От историческа гледна точка

тези опасения изглеждат неуместни

По време на войната във Виетнам десетки американски самолети бяха свалени от северновиетнамски изтребители, предоставени от Съветския съюз. В допълнение към самолетите, Северен Виетнам получи огромен брой танкове, ракети и артилерийски установки от своите съветски и китайски покровители и ги използва, за да убие хиляди американски войници. И двете страни се притесняваха, че тази война може да прерасне в пряк конфликт между ядрени сили. Но това не се случи. Войната в Украйна представлява подобна ситуация, но с разменени роли. Русия предупреди НАТО, че може да нанесе удари по държави, които снабдяват или подпомагат украинските сили, и дори намекна, че може да използва ядрени оръжия. Експерти твърдят, че от гледна точка на международното право позицията на Русия е неоправдана. Това невинаги е било така. Международното право, което се развива в Европа от началото на 17 в., изисква от държавите, които искат да не участват в чужди войни, да спазват строг неутралитет. Това означава, че те трябва да търгуват равноправно и с двете страни в конфликта. Но този закон за неутралитет е бил създаден за свят, в който войната е била общоприет инструмент на държавното управление. Това се променя с приемането на пакта Бриан-Келог през 1928 г., който обявява за

незаконно непровокираното нападение

срещу друга държава - принцип, който по-късно е залегнал в устава на ООН. В хартата се признава, че държавите имат право на самозащита и че други държави могат да се присъединят към „колективната самозащита“, за да им помогнат. На държавите е разрешено да оказват военна подкрепа на жертвите на агресия или да налагат санкции на агресора, без това да засяга собствения им неутрален статут. Всъщност, когато Съветът за сигурност на ООН осъди акт на агресия, тази резолюция е правно обвързваща за всички държави членки. По отношение на Украйна не беше приета такава резолюция на Съвета за сигурност, но само защото Русия, която е постоянен член, наложи вето. За много анализатори правните определения за неутралитет или съвоюване изглеждат без значение. Ако президентът на Русия Владимир Путин реши да не атакува конвоите на НАТО, доставящи оръжие на Украйна, това няма да е заради убедителната сила на международната юриспруденция. Други смятат, че ако доставките на тежки оръжия увеличават риска от пряк конфликт, то е най-вече защото те са по-примамливи мишени. Преносимите противотанкови и противовъздушни ракети могат да бъдат скрити и транспортирани в търговски камиони. „За да преместите танкове и артилерия, трябва да ги качите на железопътни вагони“, казва Дик Занде, експерт по отбрана в института Клингендаел в Нидерландия. Все пак не е правилно да се отхвърлят изцяло правните аспекти на съвоюването: те помагат

да се предотврати ескалирането на конфликта

до ядрена война. Когато САЩ и други държави от НАТО изключват възможността да поставят бойни единици в Украйна, те подчертават, че подобна стъпка би ги превърнала в страни в конфликта. Според Хаке това е полезен начин да се очертаят червените линии между ядрените сили. Тази игра на червени линии се провеждаше и във Виетнам. Мащабът на съветските и китайските доставки на тежко въоръжение за северновиетнамците надхвърли всичко, което човек може да си представи за Украйна. Въпреки това Америка никога не е обвинявала Съветския съюз или Китай, че са съвоюващи страни, и ядрените сили никога не са се доближавали до пряк конфликт.