„От малка съм искала да помагам на хората - споделя Тереза. - Не обичам някой само да мрънка и нищо да не прави. Стремя се да давам готови решения на проблемите. Имам страшно много енергия, която искам да отдам за каузи, с които ще се подобри животът на хората.“ Не са я сравнявали с Грета Тунберг, а и тя коренно се различава от нея. Лъчезарна, добронамерена и приятелски настроена, с очи, широко отворени към света. А и проблемите, с които се занимава Тереза Бойнова, са с много по-широк обхват от тези на Грета - икономически, международни, политически, културни, човешки права. Приятно й е обаче, че я сравняват с дама, от която се възхищава - Амал Аламудин - Клуни, съпругата на Джордж Клуни, световноизвестен правозащитен адвокат.
„Когато отидох да уча в Милано, се представях най-кратко като „българка от Зимбабве“, смее се Тереза. Всъщност тя само е родена в София и когато е 3-месечно бебе, майка й я води в Зимбабве, в столицата Хараре, където е домът на родителите й. Тереза получава качествено образование - първо в еврейското училище, а после в гръцката гимназия в Хараре, работеща по английската система, и навсякъде е отличничка. Занимавала се е 14 години с балет, с музика, пеене, тренирала е различни спортове като водна топка. „Хората като чуят Зимбабве, си представят, че съм живяла сред слонове и жирафи - смее се Тереза. - Домът ни е много далече от саваната, в столицата. Но на сафари или почивка извън града сме преживявали какви ли не приключения с диви животни.“
Проблемите на хората я вълнуват от малка. Когато е на 9 години, Зимбабве преживява небивала хиперинфлация, много хора остават без препитание и тя
започва да мисли как да им се помогне
„Да, държавата е бедна и има проблеми, но хората са много топли и сърдечни, готови да си помагат. Държат много на образованието и развитието си“, брани втората си родина Тереза. В Зимбабве жега няма, там през цялата година температурите са 26-27 градуса, а природата е много красива, с ярки цветове, казва девойката. За 19-ия си рожден ден Тереза е в България и си избира необичаен подарък - да я разведат из родния й град София, за да го опознае. Очарована е от столицата и чака да паднат ограниченията за пътуване, за да я покаже на приятелите си чужденци. Първият й голям успех като социален активист е още в гимназията. Тогава води екип от съученици на състезание - национални дебати. Темата е за проблемите на децата, които работят от ранна възраст. „Не бяхме подготвени за това участие и не знам откъде събрах толкова голяма енергия, но явно съм била убедителна на финалния дебат. Спечелихме сребърен медал“, споделя Тереза. На 17 години тя защитава резолюция в Международния съд в Хага на ООН в Холандия. Model United Nations е инициатива на ООН за учениците от средните училища от цял свят да представят сериозни световни проблеми и да защитават резолюциите си пред голяма аудитория и комисия. „Преди това в Хараре бях организирала една голяма конференция с всички най-големи училища и
бях поканила посланика на САЩ
в Зимбабве. В Хага беше много вълнуващо и вдъхновяващо да говоря в World Forum Theater, главната зала на ООН, пред над 200 души аудитория“, вълнува се Тереза. Тя печели тази привилегия, след като в Зимбабве заедно с екипа й се състезават сред около 100 проекта и са единствената група от африканската страна, която се класира. „Бяхме около 5000 делегата от цял свят на най-големия форум. Говорих по темата за откраднатото изкуство на евреите по време на Втората световна война и как то да се върне на собствениците“, разказва Тереза. Оттогава започва сериозно да се интересува от политика, икономика и право. Тереза владее английски, френски, италиански, гръцки и шона - местния език на Зимбабве. От университета „Кеймбридж“ е наградена като най-добре говореща френски език в Зимбабве. През 2018 г. Тереза се връща в Европа и на 19 години за пръв път докосва сняг. Приета е в университета „Бокони“ в Милано, който е четвърти в света сред висшите училища с бизнес насоченост. Учи международни икономически отношения и мениджмънт. Все още не е решила къде ще бъде магистратурата й - във Франция, Англия или някъде другаде, но споделя, че напоследък везните все повече клонят към международното право и правата на човека. На 20 години Тереза Бойнова става
най-младият преподавател в „Йейл“
един от най-престижните университети в САЩ от легендарната „Бръшлянова лига“. Кандидатства за тази позиция, след като участва в специалните летни обучителни лагери „Yale Young Global Scholars Program“. Традиция на университета е да кани на тези кампове отличниците, постигнали най-високи резултати в своите страни. Тереза завършва като най-добра от Зимбабве и на лагера се класира между първите 5 на континента Африка.
Окуражена от успеха си, тя кандидатства за преподавател инструктор в лятната академия. Преподава „Международни отношения и глобализация“ и „Философия на литературата и културата“, с акцент върху развитието в Африка, квантовите изчисления и теорията на модернизацията. Става най-младият преподавател инструктор в лятната академия. „Бях единствена сред преподавателите на 20 години, колегите ми бяха с 10 години по-големи от мен - споделя Тереза. - За тази позиция ангажират студенти с магистратура или докторат, но за мен направиха изключение. В началото бях малко притеснена, че студентите са почти колкото мен на възраст, но когато се върнах в Милано,
те ме разплакаха с отзивите си
99,8% от тях бяха позитивни.“ Тази пролет Тереза изкарва 3-месечна карантина в Милано, абсолютно самичка в празните общежития на университета, в епицентъра на коронавируса. Но вместо да се поддаде на паниката, работи по проекти. Заедно с двама колеги прави видео, което показва празните зали на красивата им модерна университетска сграда, на фона на които звучат гласовете на състудентите й. На различни езици те разказват какво ще правят, като се върнат отново в Милано. Видеото, със субтитри на 12 езика, завършва с призив към студентите да се връщат обратно на занятия, че карантината е свършила. „Получи се много вълнуващо и въздействащо видео“, споделя Тереза. „Много паника имаше сред хората в Милано. По едно време се питах как биха реагирали хората в Зимбабве. Те са преживели толкова много и все пак са толкова силни, смели и прагматични хора. Казах си, че трябва да съм силна и упорита като тях. Правих много проекти за университета, защото минах през курс за презентации и бях избрана за втора година за президент на програма за защита на студентските права“, разказва Тереза. В университета „Бокони“ тя представлява интересите на 1600 студента, за чиито права се бори като техен медиатор. „Бяха ни отменени много изпити и взех присърце каузата да се боря за правата на всичките студенти - чужденци и италианци - споделя Тереза. - Настоявам да се обърне повече внимание на тяхната психика, да се подобри начинът им на живот.“
На 20 години Тереза Бойнова става вицепрезидент и директор за клиентите на „180 Degrees Consulting“ („180 градуса Консултинг“) за Милано. Това е най-голямата консултантска компания в света, с представителства в 30 страни и над 100 университета, включително
„Оксфорд“, „Кеймбридж“, големите US колежи
Като студенти консултанти работят с неправителствени организации и стартъпи със социални каузи. Фокусът е върху социалния импакт. „И преди съм работила по много подобни проекти като доброволец в Зимбабве. Но е много вдъхновяващо, че помагам на цялата организация - като стратегия, как да израсне, какви партньорства и изследвания да се правят. Много ми харесва консултантската работа, защото реализираме на практика това, което учим на теория в университета“, коментира младата дама. Тереза оползотворява интензивно паузата поради коронавиуса. Тя е защитила свой интернационален проект „Форте“, на който е мениджър и водещ. Свързан е с икономическите и социални последици от кризата с Covid - 19. Създаден е по модела на д-р Нат Уеър в университета „Оксфорд“ за финансиране на масов тренинг на хора, които са загубили работата си заради кризата. Проектът е на много високо ниво, защото включва работа директно с правителства, инвеститори, ползватели на тренинга и центрове за тренинг. Засега Тереза и екипът й работят по прилагане на модела в Италия, а тя като българка е поставила и България на картата на проекта. Да израснеш в Зимбабве и да стигнеш толкова далече само на 21 години, се изисква голям кураж. „Родителите ми дадоха много, те пренесоха в дома ни в Хараре европейската и българската култура и споделят успехите ми, но и са ми дали свободата сама да вземам решенията за живота си“, споделя младата дама. Заради впечатляващото си CV младата активистка Тереза Бойнова вече е ухажвана като желан стажант от няколко комисии в Европейския парламент. Стажът е отложен заради пандемията, но затова пък с всеки изминал ден към нея пристигат нови предложения. „Бих искала да направя нещо с кауза, нещо, с което да предизвикам голяма промяна, и то в такъв мащаб - супер организация на световно ниво, каквато е Европейският съюз“, споделя българката.
