Ирина Гигова
Влюбихме се в нея още когато преди повече от дванайсет лета ни порази право в сърцето със сините си очи над изразителни скули в „Лекар по неволя" под режисурата на Мариус в Народния театър. Личеше си, че е изваяна от звездна материя. Оттогава винаги чакаме с трепет новите изяви на безкрайно талантливата Теодора Духовникова, а тази година календарът й се оказа нашарен с червени точки - силна театрална премиера преди седмици, два успешни филма, скоро предстои да се завърти и тв сериал с нейно участие. „Да, беше прекрасна година, наистина - потвърждава актрисата. - Даде ми се да изиграя толкова различни и толкова интересни жени. Жени в особен критичен момент от живота си - Ана, Биляна, Мия, Регина... Много радост ми донесоха, но и много умора. Това са си все главни роли, а както казва Деян Донков, за главните роли се иска даян." Така си е - отговорността, натоварването, концентрацията са огромни, цялото ти същество е максимално мобилизирано - през деня, през нощта, непрекъснато. „А пък когато става дума за човек като мен, който непрекъснато се съмнява правилно или не се случват нещата, който рядко се харесва и е твърде критичен към себе си, е направо изтощително. Но пък и радостта е голяма, адреналинът, вдъхновението... Така че има все пак баланс някакъв...", сочи равносметката на Теди.
За броени месеци тя трябваше да влезе в обувките на героини, които по нищо не си приличат - психиатърът Ана с разклатен от разкрития брачен живот във филма на Илиян Джевелеков „Вездесъщият", авантюристката Биляна, преоткриваща детската си любов в „Дъвка за балончета" на Станислав Тодоров-Роги, криминалистката Мия в сериала на Нова „Дяволското гърло", алчната безогледна Регина в „Лисичета" на Лилиан Хелман в Народния. „Всичките си героини ги обичам и им дадох много. Винаги в нашата професия ме е изумявало откъде черпиш познание за характери, чувства, реакции, които ти самият не носиш в себе си, нямаш практическия опит за тях, а пък всъщност са в теб. Сякаш у себе си имаш някакъв компютър с огромна база данни за всякакви хора - отваряш файлове и търсиш какво ти трябва. Голямо приключение е!", отбелязва актрисата. Нейната Регина Хюбърд под режисурата на Бина Харалампиева е играч на едро в гонитбата на тлъст дял от семейния бизнес. Заможна наследница от началото на ХХ век, героинята й се изправя по-силна след всеки удар, за да надцака пак съдбата и братята си. Докрай не ни се вярваше, че може да излезе
такава безскрупулна „кучка", но заради красотата и таланта й (на Теодора) дори тя (Регина) на моменти ни става симпатична в своята неизтребима изобретателност. И в същото време актрисата е толкова истинска в нейната злост, че не можем и да не я мразим. „Бина често ми казваше по време на репетиции: „Много си ми нещо добричка, Теодорче, няма да стане така. Не го жали толкова Иван (Иван Юруков е неин съпруг в постановката - б.а.), тази жена не обича този мъж, махай чувства, сантимент, жалост, махай всякакви човешки неща, не ти трябват сега." И аз махах, махах... - разказва Духовникова. - Иска се смелост да изиграеш толкова неприятна жена, която дори изглежда отблъскващо и отвратително на моменти. Но целият процес на работа беше много щастлив. Заради Бина, която е безкрайно обичаща актьорите си, и заради изключителните ми партньори и колеги там." А те са Дарин Ангелов, Ана Пападопулу, Христо Петков...
В очаквания с нетърпение кримисериал „Дяволското гърло" Теди ще е рамо до рамо с Владо Карамазов, неин близък приятел още от детската театрална школа на Бончо Урумов в „Сълза и смях", през която са минали доста от водещите млади сили на родната сцена. Двамата са повече от брат и сестра. „С Владо се познаваме толкова добре, че се усещаме вече на някакво съвсем друго ниво, няма нужда да го гледам, за да знам какво чувства. Когато играя с него съм щастлива и сигурна. Той е единственият човек, който може да ми крещи, да ми казва ужасни неща и аз никога да не му се разсърдя. Защото знам, че е един от най-искрените хора, които познавам. Каквото и да ми е казвал досега, колкото и да е боляло в момента, се е оказвало впоследствие абсолютна истина. Аз него много го слушам", доверява актрисата и добавя: „Съвсем спокойно мога да кажа, че обичам този човек. Въпреки че никак не е лесен за обичане...".
Сценични и екранни партньори на харизматичната Теодора Духовникова са някои от най-харесваните български актьори. А тя е спонтанно и емоционално същество, което се отдава без остатък на ролята. Не е ли неизбежно тогава в един момент да се стигне до влюбване - на реално, на интелектуално, на духовно, на фантазно ниво?... „Абсурд! - веднага опонира актрисата. - Аз съм много щастлива, че играя с най-красивите и най-талантливите мъже в тази професия у нас, но мисля, че толкова много време прекарваме заедно, през такива сложни неща преминаваме по време на снимки или репетиции, по толкова пъти на ден преживяваме любов и омраза, че извън работата вече сме си тотално омръзнали, изцедени сме и нямаме нито сили, нито желание да сме заедно отново." И припомня една крилата витизчийска поговорка: актрисата не е жена. „Така е. Аз за тях не съм жена. Обичат ме, предполагам, знаят, че могат да разчитат на мен, очакват да си свърша добре работата, да изиграем отново и отново някоя страхотна любов и... толкова. Аз пред тях не мога да се глезя, да съм слаба, те искат от мен да съм воин - и го получават. По-близки са ми, разбира се, от много други „нормални" мъже в живота ми. Даже сме си толкова близки, че между нас е изчезнала Тайната. А тайната е толкова важна за едно влюбване...", разсъждава Теодора.
Ако си представим, че можем тайничко да наблюдаваме всекидневието на Теди, така както прави екранният й съпруг Велислав Павлов във „Вездесъщият", ще открием, че тя живее вълнуващо, хиперемоционално и винаги нещо неочаквано пренарежда плановете й. Страничното око сигурно би се изненадало обаче, ако види колко малко потребност вече има тя да излиза на шумни места с непознати хора. Любовта със съпруга й Стефан е интензивна. Преминава през всякакви етапи и тонове. „И затова ни е интересно и вълнуващо да сме заедно. Защото ние се променяме. Връзката ни се променя. И това пази любопитството помежду ни", обяснява актрисата. Техните момичета, дъщерите им Бояна и Ема, съответно на 12 и 8 години, междувременно са се се превърнали в пълноценни, вълнуващи личности. „Всеки ден ме изненадват. Откривам ги непрекъснато и когато съм с тях, нямам нужда от никой друг", категорична е майка им.
В сънищата си обаче тя често е със скъпите хора, които е изгубила и които вече не са тук. „Сънувам ги млади и красиви. Трудно приемам смъртта им и се уча да свиквам с отсъствието им. Но не успявам. В съня си съм с тях", признава Теди. За настъпващата следваща година тя си пожелава единствено здраве. „Научена съм да се боря и да предизвиквам успеха, не да му се моля и да го очаквам да ми се случи. Научих се и с неуспеха да съжителствам, без да ме депресира и отчайва. Така че се моля само за здраве. И живот", завършва Духовникова.
