Победихме „Дисни" -ещо нечувано, а това е все едно „Лудогорец" да победи „Барселона" на „Ноу камп". С тези думи режисьорът Теодор Ушев коментира пред БНТ номинацията на анимационния си филм „Сляпата Вайша" за наградата „Оскар".
Късометражният филм по разказ на Георги Господинов ще се състезава с още 4 заглавия, включително eдно на „Пиксар" на церемонията на 26 февруари.
Теодор Ушев е учил в Пловдив и София и мнозина сигурно още помнят театралните му плакати от столичните улици. Анимацията е любовта му от тийнейджърските години, но когато идва време да кандидатства в Академията, има нулева година за специалността. И записва „плакат и графичен дизайн".
Бащата на Теодор Ушев е от най-известните художници в Кюстендил. ,,Когато си закърмен с мириса на боички, колкото и да е шаблонно казано, е трудно да правиш нещо друго. Опитах се. В един момент дори бях на път да стана добър баскетболист, но не се получи. Явно това ми е била съдбата и съм доволен."
Теодор казва, че отиването му в Канада е било низ от случайности. "Спечелих няколко пъти награда за дизайн и ме поканиха да отида там. Видях се с приятели - три пъти като турист. Хареса ми спокойствието. Точно тогава ми беше трудно в България - не от икономическа гледна точка. Напротив - имах много работа, всичко беше много нервно. И си казах - или трябва да променя нещо в живота си и да започна всичко от нулата или да потъна в комерсиалната дупка и да се погубя", разказва Теодор пред Дарик радио.
Тогава, през 1999-а, Ушев има собствена компания за дизайн в България, много клиенти, но нещо все не му достига. Работи поръчки, а не това, което иска - анимация. По-късно ще го нарече тръпка от новия старт и чиста авантюра. От баща си е запомнил, че най-хубавото в живота на твореца са провалите, защото изискват кураж и риск.
В Канада българинът в началото пак работи като графичен дизайнер и илюстратор, но започва да прави собствени анимации за удоволствие. Бързо го забелязват и така се озовава в Националния филмов борд на Канада, открива фестивали и изложби в цял свят, журира. Признава, че черпи вдъхновение от срещите с непознати. Непрекъснато ходи по изложби, концерти, театър. В България - също. Смята, че най-добрите му филми се получават, когато успее да хване момента, когато хрумката му е дошла. Негови са ,,Тауър Бауър" (2005) по музика на Георгий Свиридов (откупена от 16 телевизии), детският ,,Царица" (2006) и ,,Човекът, който чакаше" (2006) по текст на Кафка. ,,Разделени" пък е първият му филм без музика, на фарси. Посветен е на режисьора Джафар Панахи, комуто в края на 2010-а иранската диктатура отне за 20 години правото да снима, да пише сценарии, да дава интервюта, да излиза от страната. Успоредно с работата си над филмите Ушев преподава и провежда работилници и майсторски класове в повече от 20 университета и фестивали по света - в Япония, Франция, Испания, Германия, Португалия и Англия.
