Майкъл Розенблум, „Хъфингтън пост"

Както е тръгнало, особено след наличието на сериозни данни за здравословното състояние на г-жа Клинтън, следващият президент на САЩ ще бъде Доналд Тръмп. Пък и американците гласуваха за него преди много време.

Те избраха Тръмп, когато History Channel престана да излъчва документални филми за Втората световна война, а на тяхно място пусна риалити програми за заложни къщи и аукциони за боклуци.

Те гласуваха за него, когато Discovery Channel започна да излъчва Naked and Afraid вместо „Изгубените съкровища на долината Янгце".

Те гласуваха за него, когато Learning Channel спря да пуска предавания, от които можеш да научиш нещо, и започна да излъчва „My 600 Pound Life".

Те гласуваха за него, когато CBS свали от ефир документалния филм „Harvest of Shame", за да излъчва „Биг брадър".

Тези програмни промени не са направени случайно. Те са в отговор на очакванията на американците. А те искат да гледат „Сървайвър", „Биг брадър", голи и уплашени хора, аукциони за боклуци.

Проучванията досега показваха, че най-вероятно Доналд Тръмп ще загуби от Хилъри Клинтън, но не им вярвайте. Когато социологическата агенция Nielsen Company избира ново семейство, което да участва в изследванията им за телевизионни рейтинги, тя не отчита показателите им през първите три месеца.

Причината е, че когато хората се чувстват под наблюдение, те лъжат за това какво гледат. През първите три месеца, знаейки, че са под наблюдение, всички гледат обществената телевизия. Но след време, когато се уморят да се правят на изтънчени, превключват на сестрите Кардашиян.

Същото важи и за хората, анкетирани за кого ще гласуват. Те няма да ви кажат, че ще дадат гласа си за Доналд Тръмп. Така ще се изложат. Но истината е, че те харесват Тръмп. Той е същият като любимите им телевизионни предавания.

А американците са телевизионни маниаци.

Фактът, че Тръмп замени шефа на предизборния щаб Пол Манафорт със Стив Банън от блога „Брейтбарт", известен с крайните си позиции, показва, че той разбира как мислят американците. Те мислят за телевизия. Те харесват рейтинги и най-вече искат да се забавляват.

Американската култура се базира на телевизията. И това не е от вчера. Средностатистическият американец прекарва всеки ден по пет часа в гледане на телевизия. След спането това е дейността, която заема най-много от нашето време.

Още по-шокиращо е, че прекарваме 8.5 часа на ден, вперили поглед в екраните - телефони, таблети, компютри. И голяма част от това, което гледаме, са видеа и телевизионни продукти.

Ако прекарваш между 5 и 8 часа на ден всеки ден години наред, правейки едно и също нещо, това определено ти влияе. Прави те тъп. Кара те вече да не мислиш - друг мисли вместо теб. Ограничава ти кръгозора. Спира ти социалния живот. Даже няма смисъл и от секс - за какво ти е да се мориш да сваляш мацки и после да се потиш в леглото с тях, гледаш го вече на монитора. За последните 40 години сме отделили от 5 до 8 часа на ден, за да се взираме в екрана.

И не гледаме публицистични предавания, а риалити програми. Това харесваме. Това ни кефи; „Истинските домакини от Атланта".

Французите обичат хубаво вино, а италианците са царе на добрата кухня. Американците пък обичаме телевизията, тя определя нашето съществуване.

В началото на 50-те години, в зората на телевизията, ползването на малкия екран е съвсем ограничено с идеята, че по телевизията трябва да се излъчват политически събития. Коментаторите седяха „незабележими като мушици" и внимателно отбелязваха какво виждат пред себе си. Те не бяха въвлечени в процеса.

Днес те СА процесът. Днес политическите събития са добре режисирано телевизионно шоу. Като дебатите. Съществуват само за да забавляват зрителите. Телевизията и забавлението определят всичко в политиката. Тя се превърна в безкрайно шоу. Най-голямото риалити шоу на живо.

А Доналд Тръмп се представя блестящо по телевизията.

Той знае как да забавлява.

Той разбира от рейтинги.

Хилъри Клинтън е много зле по телевизията. Тя може да е по-умна, по-добре подготвена, по-добър политик. Това няма значение. Тя не умее да забавлява.

Това е положението. Звучи депресиращо, но е истина.

Той е Ким Кардашян. Тя е онази говорителка, която чете обедните новини.

Кой има по-добър рейтинг?

Кого бихте искали да гледате през следващите четири години? Признайте си честно...

През 1825 г. големият френски гастроном Брия де Саварен казва: „Ти си това, което ядеш." Днес в Америка спокойно можем да перифразираме: „Кажи ми какво гледаш и ще ти кажа кой си."

А какво гледаме? Не гледаме новините по обществената телевизия.