През 2022 г. се навършват 50 години от премиерата на един от най-емблематичните български филми – „Козият рог“ (1972). Смятана за върховно постижение в родното кино, лентата на режисьора Методи Андонов се разминава на косъм с номинация за „Оскар“, а причините за осуетяването на големия успех така и не стават ясни.
„Козият рог“ е заснет за около месец и само за 156 хиляди лева – уникално малка сума дори за онези времена. Почти всички снимки са правени в метоха до Рилския манастир и кошарите около него.
Почти толкова известно, колкото и самият филм, е проклятието, което се твърди, че тегне около него и сее смърт сред екипа, участвал в създаването му.
Твърди се, че прокобата е следствие на черна магия за смърт, направена върху екипа на „Козият рог“ след скандалните реакции, които събужда при излъчването си.
Черната поредица започва, когато пръв в съня си умира режисьорът Методи Андонов, едва на 42-годишна възраст. Той си отива през 1974 г., а аутопсията установява, че кръвоносните му съдове са
като на 100-годишен старец
при положение че Андонов никога не е пушил и не е прекалявал с алкохола. В средата на 80-те загива актьорът Милен Пенев, изпълнил във филма ролята на младежа, в когото се влюбва героинята на Катя Паскалева – Мария. Тялото му е открито с нож в сърцето в градинка в столицата на 1 януари 1992 г. Пагубното пристрастие към алкохола съсипа без време и неговия колега Антон Горчев – Караиван, „бащата“ на Мария в „Козият рог“, който издъхна, потънал в мизерия и забрава. През последните 10 години от живота си се препитава с каране на такси, продаване на цветя и др. Само в рамките на две седмици в отвъдното се преселват сценаристът Николай Хайтов, изпълнителката на главната роля Катя Паскалева и Мария Нейкова,
авторката на прочутата балада
към филма „Вървят ли двама“. Паскалева си отива на 56 години след дълго боледуване и борба с алкохолната си зависимост. Едва 10 дни след нея внезапно на същата възраст издъхва и певицата Мария Нейкова, а причината за кончината й е неясна, заявява по-късно лекарката, подписала смъртния акт, пред която синът на звездата отказва аутопсия. През същата фатална 2002 г. си отива и сценаристът Николай Хайтов, който загубва борбата с коварната левкемия. Душеприказчикът на Катя Паскалева - Тодор Колев - също е покойник от 9 години.
При снимането на един от епизодите
камъни едва не го убиват
Това е, когато Караиван пуска по стръмното към турската потеря предварително струпаните от него камъни. Потерята язди по тесен път, от едната му страна е баир, от другата – суха река с камъни. А камъните за филма са уж бутафорни, ама не съвсем. Художникът Константин Джидров ги е направил от тънки каменни плочи, с които в тоя край покриват къщите, а между тях е залепил стиропор. След няколко дубъла бутафорните къмъни се разпадат и Методи Андонов нарежда в следващия дубъл да пуснат истински. Но не предупреждават Тодор и каскадьорите, които играят турци.
А на финала, когато полуделият от мъка Караиван (Антон Горчев) пали къщата на овчаря, героят на Тодор Колев идва на кон, спира отстрани и наблюдава пожара леко усмихнат като Джокондата. Между живите отдавна не са и актьорите Иван Янчев и Климент Денчев, операторът Димо Коларов, както и богът на каскадите Лъчезар Стоянов, чийто край също е кошмарен. Тотално алкохолизиран, една сутрин
го намират пребит до смърт от скитници
с които седял на обща разпивка.
След пиянската свада клошарите задигат портфейла и скъпото кожено яке на агонизиращия в локва кръв актьор и каскадьор и потъват вдън земя. Последни от този свят си заминаха художникът на продукцията Константин Джидров и редакторът Свобода Бъчварова. Сред живите участници в култовата кинолента са Стефан Мавродиев и Марин Янев. В ролята на малката Мария режисьорът снима втората си дъщеря Невена, която тогава е едва 6-годишна. Той иска от нея не да играе дете, а просто да се държи нормално и естествено. Невена и днес има не само ярки спомени от приключението, но пази в съзнанието си дори миризмите на дрехите, които носят актьорите. Тези дрехи събират от селата около Рилския манастир, не са шити специално.
Отмъстителката Мария е действителна историческа личност от с. Куклен. За да не я заловят жива, се хвърля от една скала в дълбока пропаст
Мария, героиня от разказа „Козият рог“ (“Диви разкази“, 1967 г.) на българския писател Николай Хайтов и героинята от филма „Козият рог“ е действителна историческа фигура. Тя е дъщеря на Караиван – овчар от района на родопското с. Куклен, Асеновградско, и прочутата с ненагледната си хубост негова съпруга Караиваница. Привлечени именно от красотата на жена му, веднъж, докато Кара Иван е из планината с овцете и козите, турци нахлуват в дома му и изнасилват беззащитната Караиваница. Вследствие на гаврата с нея жената полудява. Мъжът й я отвежда в близкия Кукленски манастир „Св. Врачове“ („Св. безсребреници Козма и Дамян“) с надеждата, че лековитата вода на тамошното аязмо
ще й помогне да се изцери
пише и Znam.bg през 2009 г. Уви! Нещастната жена в скоро време умира, а озлочестеният и озлобен съпруг заживява единствено с мисълта за разплата, която предава и на дъщеря си Мария. Двамата се превръщат в яростни защитници на угнетената рая и започват да „раздават правосъдие“ из северното подножие на Родопа планина (Асеновградско и Хасковско). Следва поредица от кървави покушения над турски насилници и прочули се с жестокостите си местни сановници. Властта се стъписва от убийствата и наличието на едно и също знаково оръдие при извършването им – кози рог, но така и
не успява да залови отмъстителите
Всъщност отмъстителят е един – дъщерята на Караиван, известна според народното предание като „Мария от Загоре“ или „Мария – козият рог“. Заедно с уникалното си оръжие тя остава в паметта на поколения българи като свещен символ на очакваното възмездие.
Ала трагичен е и нейният край. Дълго издирвана, хайдут Мария попада най-сетне в обкръжението на турските преследвачи и за да не я заловят жива, се хвърля от една скала в пропастта. Предполага се, че е погребана близо до или в самия Кукленски манастир, където в края на дните си намира убежище и баща й Караиван. Преди да умре, той
изповядва мъката си пред игумена на манастира
като му разкрива цялата си драматична и трагична житейска история. Доста години по-късно тази история достига и до писателя Николай Хайтов, който е родом от близкото с. Яворово, Асеновградско. Както сам споменава в края на разказа си „Козият рог“ („Диви разкази“, 1967 г.), Хайтов я научава от един изгонен на времето от Кукленския манастир монах на име Аврики (Аверки). Същият е въведен в монашество от свещеника, изповядал някога и Караиван.
Награди
Филмът, който е бойкотиран от Турция, е купен от 62 други държави и остава един от най-награждаваните в българската киноистория на международни филмови фестивали в Карлови вари, Чикаго, Сантарен, Португалия и др. Дори се говори, че е в личните колекции на Франсис Копола и Педро Алмодовар. Актрисата Катя Паскалева става носител на наградата „Фемина“ – за най-добра женска роля на кинофестивал в Брюксел. Самият режисьор – Методи Андонов - е отличен за филма си посмъртно с Димитровска награда.
