Снимки: Биг пикча

На повече от 5 хиляди метра надморска височина, в една от най-отдалечените точки на Хималаите лежи малко ледниково езеро, наречено Рупкунд. Мястото е толкова изолирано, че за достигането му са необходими 4 дни път от най-близкото населено място. Но точно това езеро крие загадка. През 1942 година индийски горски служител се натъква на потресаваща гледка - стотици човешки скелети, пръснати в единия край на езерото. Изследователите преценяват, че там се намират останките на повече от 500 души. Според археолозите вероятно загиналите са били дори повече, но

част от телата са погълнати от езерото

при периодичните свлачища и лавини в района.

Първоначалните предположения са, че тук са намерили смъртта си японски войници, които през Втората световна война са били изпратени, за да окупират района. Впоследствие обаче са умрели заради негостоприемствеността на територията. Още щом се разчуло за находката, Великобритания, която по това време е окупирала Индия, организира проучване на останките. Бързо става ясно, че скелетите не принадлежат на никакви японци. По-подробните проучвания разкриват, че част от мъртвите са били значително по-ниски и дребни от японците. При ДНК тестовете са открити и някои генетични мутации, характерни за висшата каста на коканастките брамини, но все още не е ясно какво са правели в този отдалечен район на Хималаите. Освен това при съвместната си работа английски и индийски изследователи установяват, че

скелетите са с цели 600 години по-стари

отколкото се е смятало преди, датирайки ги в средата на IX век.

Още по-нови проучвания обаче установяват, че костите лежат тук от 850 година преди новата ера. На задните части на всеки от тях са намерени следи от удар - достатъчно доказателство, че хората са умрели от смъртоносен удар. На това място се случва често да падат лавини през суровите студени месеци, но в конкретния случай нещастниците са намерили смъртта си не от снежна виелица. Ударите са били нанесени с предмет, който напомня топка за крикет. Отсъствието на каквито и да е други рани говори, че ударът е бил нанесен отвисоко. И тук вече учените са силно раздвоени в теориите за това масово убийство. Възможно е всички да са

загинали от някакви падащи предмети

примерно камъни. Или пък от внезапно паднала градушка на размери на футболни топки.

Защо толкова много хора са намерили смъртта си в тази отдалечена точка на Хималаите, остава загадка. Първоначалните хипотези са залагали на епидемия, свлачище или премръзване, но през 2004 година екип археолози установяват, че по черепите има следи от тежки травми. Нараняванията водят до предположението, че хората са загинали при внезапна снежна буря с градушка. По време на бурята са

падали ледени късове с големината на тенис топка

и хималайците нямало къде да се скрият. Причината толкова много хора да се окажат край изолираното ледниково езеро също е мистерия. Рупкунд никога не е бил исторически значим регион и оттам не са преминавали никакви търговски пътища до Тибет. Единствената традиция, с която е свързана тази част на планината, е религиозен фестивал, поклонение пред богинята Нанда Деви, който се е провеждал веднъж на 12 години. В Хималаите има легенда за краля на Канаудж и неговата свита, описваща история, подобна на предполагаемата съдба на загиналите край бреговете на Рупкунд.

Затова се предполага, че тази група от 500-600 души е била може би именно от поклонници. Догадката е, че са били от едно и също селище и са си наели носачи, които познават територията, за да ги преведат през нея. Приближавайки се до езерото, те се спуснали по склона, за да се освежат във водата, когато

над тях надвиснали градоносните облаци

В Хималаите в онези години не е имало никакви убежища, затова повечето, а е възможно и всички, са загинали. Ледените води на езерото са съхранили останките им стотици години. Някои скелети даже все още имали по себе си човешка тъкан и коса, нокти и части от дрехите.

Може би някои все пак са успели да избегнат ужасната участ на събратята си. Върнали са се в селото и са разказали за трагедията. В местните села има интересна легенда. В една от народните песни на хималайките се описва богиня, която така силно се разгневила на хората, които се втурнали в нейната обител на небесата, че им изпратила смъртоносен дъжд във вид на камъни, "твърди като желязо".

Но това са все пак легенди и догадки. Каква е истината за ужасната смърт на тези стотици хора в езерото Рупкунд едва ли някога ще успеем да узнаем.