Сгушена извън градския шум на централна София, в квартал "Лагера", своя тъжен край очаква къща с изключително интересна история, разказва БГНЕС.
Историята на този дом започва още от 1903 г., когато кварталът, и районът, все още си нямат собствено име. Тогава жителите на няколко съседни къщи възлагат на Димитър Хаджииванов - по това време личен приятел на Иван Вазов, да се свърже с известния поет, и да го помоли да избере подходящо име.
Вазов, смутен от красотата на квартала, предлага две имена - "Калояново" и "Красно село". Жителите избират второто, което остава и до днес.
През 1951 г. селището става квартал на София.
"Красно село" е познат по това време и като бежанския квартал, тъй като там се заселвали хора от село Горно Броди, намиращо се на 35 км от гръцкия град Серес, от Беломорска Тракия и от Добруджа.
Именно такъв е собственикът на причудливата къща, която се намира на ъгъла на улиците "Гебедже" и "Съвет на Европа" - "Къщата с кулата".
Преселниците, които отдавна вече не са между живите, идват от Егейска Македония и намират пристан в годините непосредствено след Балканската война.
Легендите, които се предават от уста на уста в квартала, разказват, че къщата е построена за няколко години, и завършена около 1928 г. Първи в нея дом свил Стоян Карамихайлов, който бил роден в с. Горно Броди.
Житейската му история е много интересна - Карамихайлов воювал в Илинденско-Преображенското въстание, вероятно като четник при войводата Борис Сарафов. След разгрома на четата преминал в България, и се е записал в техническото училище във Варна като „кондуктор“. Завършил с отличие, "кондукторът" всъщност тогава е значело друго - човек, който надзирава и контролира строежите, нещо като днешният "строителен контрол и надзор". С мечта да има свой дом в България, Карамихайлов получил право на строеж наравно с останалите заселници в тази местност в тогавашните покрайнини до София. Чертежът на дома му не бил в класически стил, а с необичайна за времето си разчупена архитектура, която вероятно е следвала бляна му да се върне в Солунските земи, откъдето е коренът му.
Вгражда в чертежите си умалено копие на „Бялата кула“ в Солун, даже и с бойници като оригиналната. Строи дома си от червеникав камък и тухли от местната тухларна.
Къщата е имала и свои малки тайни – скрит проход в стена, от който после се излизало на стълбището за кулата.
По входната врата и днес, близо век по-късно, се виждат уникални дърворезби.
Жилищната площ се състояла от три неголеми стаи. На долния етаж откъм улицата, е имало дюкян, който е бил работещ до края на 40-те години на ХХ век, като там са се продавали вносна сушена риба, зехтин, маслини и други интересни стоки от Гърция.
Днес къщата, обаче, е напълно запустяла. Обвита в строително платно, с всеки изминал ден се руши.
Някога будила възхита у всеки пешеходец, днес къщата буди страх у хората и те я заобикалят с молитва да не падне някоя тухла върху главите им. Според слухове в квартала, наследниците на имота са многобройни, което затруднява по-нататъшното й развитие. Оставена на произвола на съдбата, къщата отдавна е обект на различни посегателства.
