Шифрованият надпис

Даниел Мак-Хинс не четеше пиратски романи по две причини: първо - времето на Стивънсън и Джоузеф Конрад не беше настъпило (историята, с която ще започнем, се случи през 1798 година) и второ - кому бяха нужни книжки, след като споменът за капитан Кид, Черната брада и Едуард Дейвис беше все още жив.

Даниел Мак-Хинс живееше в Нова Шотландия, полуостров на източното крайбрежие на Канада, но времето си прекарваше на близкия остров Оук, където с двама свои приятели играеше на пирати.

Един ден децата навлязоха толкова навътре в дъбравата (целият остров беше покрит с гъсти дъбови гори, оттук и името му - оук значи дъбрава), че едва не се загубиха. Накрая се озоваха на голяма поляна, в центъра на която беше разперил клони огромен стар дъб. Стволът му беше повреден от удари с брадва, а на един отсечен клон висеше някаква стара вещ. Това беше корабно въже, на чийто свободен край беше завързана тежест. Получаваше се нещо като отвес, който сочеше към полузарита яма под дъба. Нима тук наистина са идвали пирати?

Нима има скрито съкровище!

Момчетата започнаха да копаят и много скоро се натъкнаха на дялани плоски камъни. "Тук, под плочите, трябва да е скрито съкровището" - решиха те. Раздигнаха камъните и пред очите им зейна кладенец с ширина около седем фута. Сред боклуците, запълнили шахтата, Даниел откри захвърлени кирки и лопати. Всичко е ясно: Пиратите са бързали толкова много, че не са успели да вземат инструментите със себе си. Очевидно съкровището е някъде наблизо. С удвоено старание момчетата се заеха да почистват шахтата. На дълбочина 12 фута лопатите удариха в дърво. Сандък? Бъчва със златни монети? Уви, само дебел дъбов капак, който закриваше шахтата. „Изключено е да се справим сами", реши Мак-Хинс и тримата се запътиха към селцето Луненберг да помолят рибарите за помощ. Но каквото и да разправяха, никой не се съгласи да помогне. Сред местните жители остров Оук се ползваше с лоша слава, особено малката лагуна, наречена Залив на контрабандиста. Кой видял там призрачни огньове, кой дочул странни звуци, а един старец твърдеше, че там бродят призраците на отдавна убити пирати. Момчетата се върнаха на острова, но не посмяха да се спуснат по-навътре в шахтата. Вместо това те обходиха крайбрежието. На едно място намериха монета с дата: 1713, а на друго - каменен стълб с желязна халка за завързване на малки морски корабчета. Мак-Хинс и неговите приятели напуснаха острова с твърдата увереност, че тук в буквалния смисъл на думата е закопана загадка, която даже възрастен мъж трудно би могъл да разкрие.

Неуспелите милионери

Даниел Мак-Хинс се появи отново на острова едва след девет години. И този път не беше сам - придружаваха го двама безделници. Деловите младежи се заловиха с разчистването на кладенеца. Меката пръст се копаеше лесно с лопатите, но желаното съкровище не излизаше наяве. На дълбочина 30 фута се показа слой дървени въглища, на 40 фута - лепкава глина, на 50 - слой смлени черупки от кокосови орехи, на 70 фута - отново глина, пренесена от някое далечно място. И всеки отделен слой - покрит с масивен дъбов капак. Едва на 80 фута дълбочина търсачите попаднаха на голям плосък камък с размери два на един фута и издълбан върху една от страните му надпис. Вярно, не е съкровище, но затова пък - на всеки е ясно! - сигурно указание, че са на прав път. Надписът беше шифрован.

Тук ще си позволим да изпреварим малко събитията. Намери се специалист дешифровчик, който само като хвърли бегъл поглед върху надписа, каза, че текстът е следният: „На още десет фута са заровени два милиона фунта стерлинги." Това изявление не можеше да не предизвика сензация. Но първо - на още десет фута дълбочина Мак-Хинс не намери нищо, второ - дешифровчикът отказа да съобщи как успя да разчете надписа и трето - през 1904 година, много след смъртта на Мак-Хинс, камъкът изчезна безследно. През 1971 година професорът от Мичиганския университет Рос Вилхелм предложи нова разшифровка на надписа. По негово мнение шифърът съвпаднал в общи линии с един от шифрите, описан в трактата по тайнопис на Джовани Батиста Порта, издаден през 1563 година. Професор Вилхелм установи, че надписът е от испански произход и се превежда приблизително така: „Започнете от деление 80. Сипете в шахтата царевица или просо. Ф.". Буквата „Ф" най-вероятно е първата буква от името на испанския крал Филип II, управлявал от 1556 до 1598 година, но каква връзка има той със съкровището? Това ще стане ясно пo-късно, а сега ще отбележим, че

разшифровката на проф. Вилхелм и досега не е намерила своя тълкувател

Мак-Хинс и неговите приятели не разбираха нищо от шифровани текстове и затова просто продължиха да копаят. На деветдесет фута дълбочина шахтата започна да се пълни с вода. Успяха да слязат още три фута. Накрая решиха да опитат с железен лост. Той се заби в дъното и удари на твърдо. Може би бъчва или сандък?

Пиратите, както е известно, криели съкровищата си изключително в бъчви и сандъци. Решиха да вземат още инструменти и на следната сутрин да извадят съкровището. Но до делба не се стигна - за по-малко от осем часа водата в шахтата достигна 60 фута височина и беше невъзможно да бъде изгребана. Всички опити, а те не бяха

малко, претърпяха провал. Техниката - това все още не е всичко.

 Докато по-нататъшната съдба на Мак-Хинс е неизвестна, то историята на шахтата се знае с най-малки подробности. Нова експедиция по тези места се появи едва след 45 години. В шахтата беше спусната сонда. На 98 фута дълбочина върхът й допря в същата тази преграда (бъчва или сандък!), известен още на Мак-Хинс, и престана да се върти. Какво трябваше да се направи? Решиха да прокопаят множество наклонени и вертикални канали, по които да отведат събраната вода. Много дупки бяха

пробити, а водата все не се оттичаше. Накрая успяха да закачат със стоманени куки сандъка, но той се хлъзна по разкаляната пръст и потъна още по-дълбоко.

Може би тук е време да припомним за дешифровката на проф. Вилхелм. Какво би станало, ако сипят в шахтата просо или царевица. Тогава зърната биха поели водата и шахтата най-вероятно би се пресушила. Твърде е възможно смленият кокосов орех да е изиграл някога подобна роля!

Виталий Бабенко, сп. "Космос"

Продължава в следващия брой