сн. “Капитал”
Европейската комисия обеща внимателно да следи свободата на словото в България, където конкуриращи се политически и бизнес групировки контролират водещите медии и ги използват, за да прокарват интересите си. Нели Крус, еврокомисарят за телекомуникациите, отговаряща за медийната политика и регулация, каза, че ще поиска да се срещне с най-важните играчи, когато през септември отиде в София за участие в конференция за широколентовия интернет. Крус вече заяви, че е запозната с все по-голям брой информации за ограничаване на свободата на медиите в България. "Чела съм и за насилие и смъртни заплахи срещу журналисти. Това буди тревога", казва тя. Един от примерите е българската журналистка Лидия Павлова, която пише за организираната престъпност в ежедневника "Струма". (Там Лидия бе автор на поредица статии за братя Галеви, но вече е главен редактор на всекидневника "Вяра", който се издава в Дупница - бел. ред.)
Тя е получила редица заплахи за живота си
През май колата на сина й е подпалена в югозападния град Дупница, където тя живее със семейството си.
Европейската асоциация на издателите на вестници също обяви, че планира да разследва твърденията за ограничаване на свободата на медиите в България, заяви Франсин Кънингам, изпълнителен директор на организацията. Повече от две десетилетия след падането на комунизма България, която се присъедини към ЕС през 2007 г., не успява да изгради силни и независими новинарски медии. "Репортери без граници", организация, защитаваща свободата на медиите в цял свят, постави България на 80-о място в последния си индекс за свободата на медиите в света. Страната върви непрекъснато надолу в класацията от 2006 г., когато беше на 35-о място.
Макар законите да предоставят защита за свободата на медиите, Организацията на медиите в Югоизточна Европа (SEEMO) обрисува друга картина в доклад, публикуван през април. "Придържането към бизнес интересите на собствениците на медиите и заглушаването на всяка информация, която може да се възприеме като вредна, се приема широко от повечето репортери като начин за правене на журналистика", се казваше в доклада. Когато представител на SEEMO посетил София през април, български издатели и журналисти заявили, че бизнес и
политически интереси определяли какво могат да пишат журналистите
и как да отразяват определени теми и публични фигури. Оливие Вуйович, бивш журналист и генерален секретар на SEEMO, заяви, че участието на медийни групи в политиката или в бизнеса е хлъзгав наклон, тъй като собствениците превръщат холдингите си "в промоционални инструменти". "Собствениците на медии са също така активни в някои други видове бизнес и това може да стане опасно", допълни той. Вуйович определи положението като "открита война", която подкопава демократичното развитие на България.
Медийни наблюдатели твърдят, че страната трябва да вземе мерки, за да направи собствеността на медиите по-прозрачна. Много от тях трудно оцеляват на малкия пазар, в който парите за реклама често са оскъдни. Тези условия не позволяват появата на силни конкуренти, които да държат под око намесата на политиката и бизнеса. Освен това
много от журналистите в страната нямат достатъчно добро образование
Две групи, които държат основни дялове в националните медии са "Нова българска медийна група", контролирана от Ирена Кръстева, бивша директорка на държавната лотария, чийто син Делян Пеевски е депутат. От септември 2007 г. компанията придоби пет вестника и една телевизия. (Реално те са много повече - Кръстева и Пеевски купиха вестници в цяла България, като последните два от тях са в Пловдив и Благоевград - бел. ред.) Вторият основен играч се появи в края на 2010 г., когато германската пресгрупа ВАЦ продаде двата масови ежедневника "Труд" и "24 часа" на консорциум с участието на Огнян Донев, собственик и изпълнителен директор на "Софарма", най-голямата фармацевтична компания в България, Любомир Павлов, бивш банкер, и Христо Грозев, бизнесмен и медиен консултант. "Нова българска медийна група" публикува поредица материали тази година за високите цени на лекарствата, произвеждани от компанията на Донев. "Труд" и "24 часа" отвърнаха на удара, като обвиниха Кръстева в нечестни сделки.
Същия месец българската прокуратура повдигна обвинение срещу Павлов за пране на пари и документни измами и за пране на пари срещу Донев. Обвиненията се основаваха върху придобиването на вестниците от ВАЦ. През юли
прокуратурата повдигна обвинения срещу Павлов и Донев
за други финансови измами, които не са свързани с медийния им бизнес. Те отричат да са извършвали нередности. Последната конфронтация между медийните империи избухна, когато вестниците от групата на Донев имаха проблеми с разпространението, което предизвика вълна от обвинения между двете издателски компании.
Медийният анализатор и председател на Съвета за електронни медии в България Георги Лозанов призова за нови закони за по-добра защита на журналистите, включително независимост от издателите, по-голяма прозрачност на собствеността и по-силни съюзи на журналистите. Капиталът, който стои зад медиите, не трябва да създава съдържание, заяви Лозанов. Според Мариус Драгомир, медиен анализатор от Лондон, нещата вероятно ще се влошат преди изборите в България догодина. Двете медийни компании ще впрегнат всичките си усилия за изборите и това е само началото на медийна война, казва той.
*Заглавията са на BG VOICE. Оригиналният текст е на адрес http://www.nytimes.com/2012/08/20/business/media/news-media-in-bulgaria-struggle-for-independence.html?_r=1&src=busln
Боряна Джамбазова, "Ню Йорк Таймс"
