От близо 20 години селскостопанските въпроси са препъникамък в преговорите в Световната търговска организация (СТО). Необходима е реформа, преди националните егоистични интереси да се наложат окончателно.
Във вреда на Европа.
"Да бъде създаден нов световен договор в областта на селското стопанство." На Селскостопанското изложение в Париж Еманюел Макрон вдигна летвата много високо. В качеството си на ротационен председател на Г-7 тази година френският президент включи въпроса в дневния ред. Правилата на СТО в областта на селското стопанство също са за преразглеждане. Превръщайки се в пламенен защитник на многостранния подход, френският президент ще се сблъска с националния егоизъм. Историята на СТО свидетелства за това. От близо 20 години селското стопанство е препъникамъкът в преговорите в централата на организацията в Женева. Започнал през ноември 2001 г., така нареченият кръг от Доха трябваше да отвори пазарите и да намали, а след това и да премахне всички форми на субсидиране на износа и на вътрешна подкрепа за селското стопанство. През 2008 г. постигането на споразумение изглеждаше възможно. В крайна сметка разногласията във връзка със специалния защитен механизъм срещу краткотрайното нарастване на селскостопанския внос провали преговорите. Оттогава дискусиите са в задънена улица. Всяка страна защитава своите предимства. На министерската конференция на СТО в Бали през 2013 година Индия заедно с още тридесетина развиващи се страни се отказа от правилата на организацията в областта на хранителната сигурност. Компромисът трябваше да е временно решение, докато бъде намерено постоянно. Такова все още няма. С изключение на министерската среща в Найроби през 2015 година, когато страните членки се ангажираха да отменят субсидиите за износа на селскостопански продукти, не беше постигнато никакво важно споразумение за световната селскостопанска политика. През декември миналата година в Буенос Айрес министрите не се разбраха дори за премахването на субсидиите... за незаконния риболов.
Преговори в задънена улица
Днес разговорите се свеждат до опит за възобновяване на дискусиите за вътрешните помощи за селското стопанство и за складирането на държавни хранителни запаси. Целите никак не са амбициозни. На фона на блокажите експерти редовно разглеждат идеята за изваждане на селскостопанския сектор от СТО. Под претекст, че основните хранителни продукти не могат да бъдат приравнявани към промишлените стоки или услугите. В изследователска бележка на мозъчния тръст Agriculture Strategies, излязла през миналия месец, неговият директор за изследванията Фредерик Курльо критикува факта, че начинът на мислене в СТО, основаващ се на вярата в саморегулацията на пазарите, трябва да бъде коригиран. "Сигурно е, че СТО само под търговския ъгъл и с подкрепата за селското стопанство, изкривена от презумпцията за ефективност на пазарите, не може да подходи сама по себе си по удовлетворителен начин към цялостната проблематика, свързана със селското стопанство", пише Курльо. Защото селското стопанство покрива широка палитра от проблематики, свързани с борбата срещу глобалното затопляне, миграцията, околната среда и хранителния суверенитет на всяка страна. Повтарящите се хранителни кризи, особено от 2007-2008 година, вместо това показват необходимостта от трайни и ефективни решения. Липсата на обща и споделена визия по тези теми обаче усложнява световното селскостопанско уравнение. Още повече че мултилатерализмът е в криза.
Национален егоизъм
За Тиери Пуш, икономист и автор на икономически изследвания за селскостопанските камари във Франция, "глобализацията губи скорост и това явление се засили след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати. Големите икономически сили, независимо от тежестта на своя селскостопански сектор, се ориентират към двустранния подход. И се впускат в безмилостна търговска война!" Съединените щати са пример за тази тенденция. Търговското споразумение между Китай и САЩ, което изглежда започва да придобива очертания, следователно ще включва по всяка вероятност глава по селскостопанските въпроси. Особено след като СТО уважи жалбата на Вашингтон срещу Пекин, че субсидира прекомерно производителите си на пшеница и ориз. И в евентуалните преговори с ЕС Вашингтон възнамерява да включи отварянето на европейския пазар за продуктите си. САЩ дори дръзнаха да въведат мито от близо 35% върху вноса на испански черни маслини под претекст, че е налице дъмпинг. Брюксел внесе жалба в СТО, подчертавайки, че помощта, отпусната на испанските производители, е в съответствие с международните правила и не изкривява по какъвто и да било начин търговията с маслини. САЩ могат да отслабят още повече европейската позиция, атакувайки доктрината на СТО, в момент, когато се обсъжда нова Обща селскостопанска политика (ОСП).
Европа привързана към СТО
Европейският съюз още се придържа към многостранните правила на СТО. Той е един от малкото, които "продължават по пътя на премахването на селскостопанските помощи, докато САЩ поставиха този курс под въпрос през 2002 г. и го изоставиха през 2014 година", отбелязва Agriculture Strategies.
