„Владеенето на много езици определено беше решаващо за кариерата ми“, признава Светлозар. Българинът става IT специалист, и то безплатно. Просто в една фирма в Италия решават, че е по-лесно да научиш полиглот на информатика, отколкото програмист на езици, и инвестират в него.
А ние, българите, определено имаме талант за добро овладяване на езика - и като знания на граматиката, и като произношение. Факт е обаче, че в Европа или Америка, а и навсякъде по света хората се затрудняват да произнесат правилно дори имената ни, камо ли да говорят без акцент езика ни.
„Нашата система от звуци покрива звуковите системи поне на европейските езици - казва Светлозар. - Повечето от азиатските езици обаче са с тонове и там при произношението всяка сричка върви с тон, като китайски, виетнамски, тай, което създава допълнителни затруднения за неазиатците.“
Светлозар Георгиев е полиглот, владеещ 7 езика на най-високо ниво - C2, и още 4 на ниво да се оправя добре с тях, когато е в съответната страна. На ниво C2 са му сертифицирани английски, италиански, испански, френски, португалски, немски и руски.
„Исках да науча език с йероглифи, но при китайския ме смущаваше това, че има тонове. Понеже сам се занимавах, избрах японския, защото при него произношението е лесно. Иначе китайският е много прост език като граматика“, казва той.
Японският му е сертифициран на ниво N2 - предпоследното, преди най-високото. Няма „писане на статии“ и „писане на синтез на статии“. За сметка на това има „разпознаване на йероглифи“, „попълване на празни места в текст“, „четене на текстове“, „отговори“ и т.н., както и „слушане“.
За да сертифицира японския на ниво C2, който в момента е на advance level, има да научи още 700 йероглифа. На по-ниско ниво са му гръцки, сръбски, китайски и чешки. Оправя се на сръбски, защото като малък е гледал много сръбска телевизия. Китайски и чешки също е учил сам.
Когато е в гимназията, вече може да чете сносно на английски, италиански, испански и френски. Португалски също научава лесно, защото е от семейството на романските езици. Повече усилия са му нужни за немския, защото е от друга езикова група. Руския навремето учи както всички в училище, после го усъвършенства.
Овладяването на всеки език му коства години наред упорити усилия. „Уча, уча един език, после го оставя, после пак реша да продължа. Но ето, с японския вече мога да чета книги в оригинал - художествена литература, а също и вестници. С йероглифите“, споделя той.
За космополита Светлозар Георгиев понятието „постоянна локация“ придобива абстрактен характер. От 7-8 години е в София. „Просто тук намерих добра възможност за работа и реализация. Преди това бях в Италия 15 години. С двойно гражданство съм, но сега страната икономически не е това, което беше“, казва той.
Той е пряко потвърждение на „рефрена“, който амбициозните ни родители ни „набиваха в главите“ от малки: „Учи чужди езици, за да завършиш добри университети в чужбина и да имаш добра кариера“. Не съм чувала обаче друг българин да има такава богата „колекция“ от езици, които владее на най-високо ниво.
„Страст си е, да - признава Светлозар. - То стана хоби, защото от малък се интересувах какво представлява светът, в който живеем, колко е голям, къде какво има.“ Едно от хобитата му са били географските карти, като с най-голям интерес разглежда картата на света. После колекционира карти на отделни държави, градове, интересува се какви хора живеят там, какви са им културата и езикът. Някои езици му харесват много и иска да ги научи, други не.
Захваща се сериозно да учи езици на 11 години. Първо започва с английски, после с италиански - сам, като търси материали. По това време е трудно намирането на информация и ходи по библиотеки. После учи испански, френски и продължава с романските езици.
Учи в английска гимназия, първо в Благоевград, завършва я в Перник и паралелно - испанската гимназия в София. „Явих се само на изпитите по испански. Тогава знаенето на езика се признаваше за завършена езикова гимназия. Учеше се испанска история и литература, латиноамериканска литература и беше много интересно“, казва той.
После разбира, че човек може да се яви на изпит за признаването на езика в съответните институции във всяка държава. „Дълго време не мислех да се явявам за сертификат, защото си казах, че е лесно да ме провери някой, като говори с мен. Но когато пратя някъде CV с толкова езици, хората не вярват. Затова реших да ги сертифицирам, за да мога да приложа към CV-то си тези документи“, казва Светлозар.
Той завършва „Международен туризъм“ в УНСС в София. Докато учи в университета, работи като преводач от италиански, като се явява на събеседване по обява във фирма за внос на мебели от Италия. Превежда на доставчиците, които пристигат в София. Един от тях - търговец на мебели и строителни материали в цял свят, му предлага работа.
Кагато завършва УНСС, през 1999-а заминава за Италия. Около 2 години и половина работи за доставчика на мебели в градчето Розето делли Абруци в региона Абруцо на Адриатическо море. „Беше много живописно, но за млад човек с амбиции като мен нямаше много възможности. Пращах CV-та в цяла Италия“, споделя той.
От фирма в Рим го канят на интервю и му казват, че ако има интерес да научи информатика, е добре дошъл. Споделят, че многократно са търсили IT специалист, владеещ повече от един чужд език, но не са успели. Решили са, че по-лесно и бързо е да обучиш полиглот на информатика, отколкото програмист на чужди езици, и инвестират в него. Така Светлозар, благодарение на езиците, придобива нова професия. Усвоява още един език, но по програмиране - Java.
„Сам едва ли щях да седна да уча информатика. После се оказа, че тя е доста интересно поле“, казва той. Харесва му, че там винаги има какво да се учи и човек постоянно трябва да „ъпдейтва“ личните си знания в програмирането и новите технологии, където развитието е със скоростта на светлината.
Работи около десетина години в Рим, после по една година живее в Болоня и Флоренция. Там от София получава оферта, „на която не може да откаже“ - от българското представителство на Hewlett Packard (HP). Седалището на HP е в Пало Алто, Силициевата долина, а българският клон е в Бизнес парка.
Оттогава Светлозар работи в България като програмист, защото се оказва, че в Родината като IT специалист има много повече възможности. „Като полиглот обаче това, че владееш много езици не означава, че ще ти плащат повече. Но не мога да се оплача, в България IT специалистите са с висок стандарт на живот - като заплати, съпоставими с цените“, споделя той.
Контрактът му е с HP, но разработва иновации за автомобилни компании като „Ауди“ и „Фолксваген“. Признава, че по много проекти го ангажират заради перфектния немски, защото е важно.
Около 6 години разработва web services за „Ауди“. Проектът звучи атрактивно - от компютъра или направо от джиесема да можеш да управляваш колата си дистанциинно. Да правиш всичко с нея - да ѝ включиш отоплението, фаровете, да я проследиш къде е и т.н.
По така тревожно коментирания въпрос за бъдещето на човечеството след широкото разпространение на изкуствения интелект (AI), Светлозар има свое мнение. „В компанията минахме наскоро през курсове, как машината да се обучи на AI. Докато AI е на компютри и телефони, не е страшно. Страшно би станало, когато на изкуствения интелект му се придаде физическа форма, например да се създадат роботи, които да убиват“, смята той.
Човек на света, пътешественик - така се чувства Светлозар. Посетил е 40 страни - почти цяла Европа, Япония, Тайланд, Египет, Мексико, Куба и Бразилия. Наскоро се е завърнал от Куба и е преживял истински jet lag. Това е синдромът, който изпитва човек, когато се завърне от страна с по-голяма часова разлика, както е от Куба - 7 часа.
Най-силен jet lag преживява човек, когато се завръща от страна с 12-часова разлика, особено, когато пътува от запад на изток, или срещу слънцето. Може да му се загуби цяло денонощие и са нужни няколко дни, за да се адаптира отново, обяснява той.
Прочети още
Животът в София му харесва, макар да няма чара на мултикултурните градове като Ню Йорк, Лондон и Париж, където за един полиглот срещите с хора от различни нации са предизвикателство. Владеенето на чужди езици му дава още едно предимство - да чете литература в оригинал, което той прави с удоволствие.
В София обича да се среща с приятели на по биричка. Издига в култ клубната култура заради приятелството, верността и чистите честни отношения между хората. Може би заради това от тийнейджър му е останал прякорът Амигото, смята българинът.
