Пловдивският митрополит бе недоволен да разбере, че варненският му колега също е внесъл свещен огън в страната
"Пристига, пристига!" Протосингелът Добромир, дясна ръка на Пловдивския митрополит, видя първи в далечината малкия бял самолет. Няколко минути по-късно митрополит Николай вървеше по пистата на малкото пусто летище, използвано само за чартърни полети, развявайки малка газена лампа, побрала "свещения огън", който беше запален няколко часа по-рано в базиликата "Възкресение Христово" в Йерусалим.
Предаван от свещ на свещ, по-късно пламъкът освети църквите в България, както повелява традицията на православния Великден, отбелязан тази година на 5 май. Зад стъклената стена на ВИП салона чакаше елитът на града - кметът Иван Тотев, придружаван от няколко местни олигарси, мистериозните дарители, които направиха възможно това пътуване с частен самолет, сред които търговецът на оръжие Петър Манджуков, който неотдавна беше удостоен от митрополита с титлата "архонт" на Пловдивската епархия.
Подобно на другите православни страни обикновено официален самолет изпълнява тази символична мисия. Но тази година служебното правителство в България имаше други грижи. Предсрочните парламентарни избори ще се състоят на 12 май и предизборната кампания, която е особено бурна, е в разгара си.
За първи път България трябваше да се лиши от свещения огън. Тук обаче на помощ се притече решителността на младия и амбициозен Пловдивски митрополит, който дълго се наслаждава на своя триумф пред летището на града, където беше посрещнат от военен оркестър, но също и от рояк мотоциклетисти, "байкърите" от Пловдивското братство, които го ескортираха под звуците на Лед Цепелин по улиците на Стария град.
Еуфорията на митрополита малко спадна, когато приближените му го уведомиха, че основният му опонент Кирил Варненски от черноморския бряг също си е приписал внасянето на свещения огън в страната. Той отишъл да вземе пламъка чак в Букурещ, в съседна Румъния. Двамата духовници, известни със слабостта си към лукса, редовно пълнят новинарските хроники в България. И двамата имаха амбиции за патриаршеския трон след смъртта на възрастния Максим в началото на 2013 г. И избирането на Неофит през февруари, който също е възрастен и с разклатено здраве, не намали апетита им за власт.
"Именно поради тези причини предпочетохме да останем малко встрани от всичко това", казва отец Любомир от църквата "Света Троица" в Пловдив. Той използва евфемизъм, такъв е и терминът църква, който не отговаря истински на малкия параклис, изгубен сред общински жилища в работнически квартал на града. В действителност отец Любомир и неговите вярващи не признават властта на Светия синод - и най-вече тази на митрополит Николай, когото поставят в същия кюп като "тези политици, които забогатяха върху мизерията на народа" в последните 20 години.
Наричана "църквата на бедните", "Света Троица" не успя да побере всички, които бяха дошли с восъчна свещ в ръка в навечерието на Великден, за да чуят няколко утешителни думи от устата на отец Любо. Свещеникът припомни, че от протестите през февруари и падането на консервативното правителство на Бойко Борисов страната е обхваната от вълна от самоубийства - близо 200, от които 8 чрез самозапалване, и повтори, че няма нищо по-ценно от живота.
Най-ревностните останаха до късно през нощта, когато след службата на гостите бяха раздадени яйца, боядисани в ярки цветове. "Христос Воскресе", каза свещеникът и всички отговориха в хор: "Воистина Воскресе!" Точно от другата страна на булеварда чисто новата църква "Свети Климент Охридски", построена от местен бизнесмен, близък до Николай, остана отчайващо празна.
Александър Леви, “Фигаро”
