Софийското поле, което в далечното минало е било дъно на голямо езеро, е изключително плодородно и според исторически сведения тук е кипял живот още от дълбока древност - 5000 години преди новата ера. Предметите, оцелели и достигнали до нас през вековете, са уникални находки и обикновено се кръщават на името на мястото, където са открити. Всичките селища имат своя история и историческо наследство. Имената им се губят далеч в древността и най-вероятно е да имат славянски корени. Според стара легенда едни от първите заселници са били славяни. Керван се движел по римския път за Сердика. Бил воден от старейшината Кумарич, който вече стар и болен, починал тук. Племенният съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище, което впоследствие е наречено Кумарица. Манастирският двор е една безкрайна цветна картина. Според преданията името на квартал Славовци е останало от друг славянски род, който се заселил недалеч от Кумарица и основали селище, което получило името си от племенния вожд Словутич. Един от най-старите и известни манастири около София, Обрадовският манастир „Св. Мина“, е разположен североизточно от центъра на столицата ни, в кв. „Бенковски“, на южния бряг на Владайската река. Според преданието светата обител е

 основана още в римско време

 

а през ХІ век на това място е имало огромен християнски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на светата обител, но споменът за манастира на името на светеца воин Мина остава в легендите, предавани през поколенията. През 1927 г. селяни от Обрадовци забелязали останки от стари зидове, а баба Бона от село Григорево, която е открила над 100 унищожени черкви и манастири, им показала мястото, където били основите на стара черква и олтарна абсида, до която било аязмото със светена вода на манастира. При разкопаването били намерени части от кръст и кандилница, които се съхраняват в Църковно-историческия музей. Християните започват да събират средства за възстановяване на манастира и през 1942 г. са положени основите на сегашния храм, който бил завършен и осветен след три години. По-късно са построени няколко параклиса, а в олтара на посветения на св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян е

 вградено аязмото със светена вода

 

Празникът на манастира е на 11 ноември, когато Църквата почита паметта на свети великомъченик Мина. Той е египтянин, служил в римската войска в град Котуан по времето на императорите Диоклетиан и Максимилиан, най-жестоките гонители на християните. Блаженият Мина оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Мина дълго време се скитал в планините и пустините, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Бог.

Обителта и лете, и зиме е посещавана от търсещи утеха богомолци.

Светецът загинал мъченически за християнската вяра, защото отказал да принесе жертва на езическите идоли. Воините отвели свети Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния му град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена черква в името на светията. Много чудеса са ставали пред мощите на св. Мина. Много чудеса стават и пред

чудотворната икона на св. Мина

в светата обител. Хората идват тук да се помолят за здраве, за спасение, за избавление – някои от тях идват за рожба, други пък, за да имат сполучлив брак – св. Мина помага на хората и те идват след това, за да му благодарят за извършените благодеяния.

Иконата на св. Мина е винаги отрупана с дарове.

От самото създаване на манастира той е девически. Имало е монахини до 2004 г., когато последната - благочестивата сестра Златка - почина. Вярващи чакат на опашка по 1-2 часа, за да се докоснат до иконата на св. Мина и да се помолят да се случи чудото. Мястото е много красиво, дворът през пролетта и лятото е отрупан с цветя. Богомолци изкарват по цял ден лете в обителта на раздумка сред тишината зад манастирските порти.