Най-често лошите навици се дължат на недобра подготовка на шофьорите, наличие на комплекси и погрешната представа, че „аз мога да карам". Всъщност истината е, че едва няколко процента (1-5%) от всички шофьори могат наистина да карат кола, при това безопасно. Следващите редове са за всички читатели, които шофират кола. Представил съм една много малка част от лошите шофьорски навици и съвети за справянето с тях.
Лежерно изпъната назад седалка
Всяка трета кола е с неправилна позиция на седалките. Това се дължи на факта, че повечето от нас не знаят как трябва да се настрои седалката. Шофьорите, които са се излегнали назад, чак до задната седалка, при всички положения карат погрешно, мислейки си: „Така ми е удобно." В автомобила не се лежи, освен ако той не е от DTM сериите!
Когато седнете зад волана, първо се уверете дали седалката е нагласена по ваша мярка. Натиснете съединителя додолу (спирачка, ако е автоматик) и не оставяйте крака ви да е изпънат напълно. Т.е. трябва да е съвсем леко присвит. Така може да разберете колко назад/напред да поставите седалката.
След това - ръцете на волана, гърбът и облегалката зад него трябва да са изправени! Не стойте като пън, а просто заемете позиция, в която без усилено протягане да достигнете волана и да остане лека свивка в ръцете (описано е по-долу). Нужно е торсът да е изправен, тъй като еволюционно сме хора, ходещи и възприемащи света най-добре изправени. Ние не сме пълзящи червеи, а човеци, пригодени за вертикален живот (мерси на биологията).
Последния етап от правилно нагласената седалка е позицията на подглавницата. Тя трябва да е вдигната точно зад главата (центърът й да е на диаметрално противополжната част на очите). Масово шофьорите не знаят за какво служи облегалката на главата. Това е жизненоважна част, тъй като целта й е да опази живота ви, когато нещо се блъсне в задницата на автомобила.
Тогава настъпва т.нар. камшичен удар, при който, ако подглавницата е под нивото на врата ви, е най-вероятно той да се скърши. Това е целта на подглавницата - да пази главата ви на раменете.
Когато се изпълнили тези препоръки, остава да си нагласите огледалата за задно виждане. При така нагласена позиция на стоене поставете огледалата да са на ваше разположение само с леко завъртане на погледа.
Сложете колана. При повечето автомобили той също се регулира по височина. Трабва да преминава над лявото ви рамо и под корема. Нека бъде плътно пристегнат. Вече сте готови за път.
Държането на волана с една ръка
Много вреден навик е държането на волана с една ръка, поставена отгоре на волана и правеща движения тип „миене на чинии", а през това време другата да подпира скоростния лост да не избяга.
Правилното държане е на „3 без 15" (срещуположните страни) или „2 без 10" - в зависимост от предпочитанията на шофьора и формата на волана. При всички случаи е много по-добре с две, отколкото държането на волана с една ръка. Причината - когато двете ръце са на волана, те упражняват сила и бързина еднаква в двете посоки на въртене, тъй като воланът е с форма на окръжност най-често.
Разстоянието от вас до волана се определя така - изпънете изцяло ръката си към горната част на волана и се уверете, че китката ви без проблем го докосва. А ако воланът се регулира по височина и дълбочина, при вече настроена седалка вдигнете кормилото на нивото на гърдите, не и по ниско.
Голяма част дори от опитните шофьори практикуват миенето на чинии с едната ръка. Просто е по-лесно да се подпрем на волана. Но когато на пътя изскочи дете или друга кола, вероятността вие да предприемете маневра на време (с една ръка) е много по-малка.
Въобще с една ръка може да си държите нещо друго. Шофирането е много отговорна работа и то трябва да се прави основно с две ръце. За сравнение вижте който и да било рали, NASCAR, Formula 1 пилот. Това са най-добрите шофьори.
Единственият момент, при който воланът се държи с една ръка, е, когато другата е заета с например смяна на предавка, радиостанция, климатика или нещо друго, но само за известно време.
В следващия брой на BG Voice прочетете за правилиното паркиране и спазването на дистанция
