На 20 август Тъкър Карлсън публикува видеоклип в платформата Х, известна преди като Twitter. Клипът с продължителност 3:30 минути показва веселия Карлсон, който посещава посолството на Сърбия в Будапеща, за да се срещне със сръбския президент Александър Вучич. Бившият водещ на "Фокс нюз" описва Вучич като "умен и осведомен", с "гледна точка, която не се среща често в Съединените щати".

Видеото показва Карлсон в посолството, който енергично се ръкува със сръбския министър на спорта Зоран Гаич и с министъра на финансите Синиша Мали. Карлсон се впуска в разговори, прекъсвани от характерния за него писклив смях. Мали с широко отворени очи казва на Карлсон, че най-големият му син е неговият "най-голям фен", а по-сдържаният Гаич разказва накратко за най-значимите моменти от своята богата кариера на най-добър волейболен треньор. Вучич се държи настрана и се намесва само от време на време, с леко почтително поведение, което заема в присъствието на влиятелни гости от Запада.

Сцената изглежда толкова приятелски, че за момент може да се забрави, че сръбското правителство се чувства като у дома си в американско предаване - въпреки че по всичко личи, че Сърбия е най-антиамериканската страна в Европа. Въпреки че по принцип е гостоприемно място за посетители от Съединените щати, отношението към политиката на Вашингтон е съвсем различно.

Спомените за бомбардировките на Сърбия през 1999 г., извършени от Организацията на Северноатлантическия договор, както и подкрепата на САЩ за обявяването на независимостта на Косово през 2008 г. - Сърбия все още разглежда Косово като своя южна провинция - силно влошиха отношенията между Белград и Вашингтон. Според едно социологическо проучване близо 60 % от сърбите са против сътрудничеството със САЩ.

Но в момента е в ход операция по съблазняване. Посолството на САЩ в Сърбия се стреми да задълбочи отношенията си с Вучич въпреки авторитарния характер на десетилетното му управление и тъмната му политическа история като сръбски министър на информацията, когато Слободан Милошевич беше президент на Югославия в края на 90-те години на миналия век.

За американците Вучич е човек, с когото те могат да правят бизнес. Те виждат в него желание да осъществи "крайно необходими икономически реформи" - като например преразглеждане на трудовото законодателство в полза на чуждестранните инвеститори и в ущърб на сръбските работници. Смятат, че е готов на почти всичко, за да запази личната си власт, и затова е склонен да сключва непопулярни сделки, насърчавани от Запада, дори по отношение на Косово. Смятат, че той е достатъчно автократичен, за да държи под око елементите в сръбската крайна десница, и достатъчно силен, за да обуздае по-открито проруския лидер на Република Сръбска Милорад Додик, който периодично повдига въпроса за отделянето ѝ от Босна и Херцеговина.

След пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. посолството на САЩ в Белград започна светкавично да се конкурира с Русия за обичта на Сърбия. Досега Сърбия отказваше да наложи санкции на Русия, въпреки че изпращаше смесени послания на други форуми - в ООН Сърбия многократно гласува за осъждане на инвазията и нарушаването на териториалната цялост на Украйна.

По-важното е, че произведените в Сърбия боеприпаси тихомълком попадат на украинското бойно поле, въпреки че доставките на оръжие наскоро бяха спрени, след като Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на Александър Вулин, ръководител на сръбската разузнавателна агенция БИА. През юни Вучич срамежливо заяви пред "Файненшъл таймс": "Възможно ли е това да се случва? Не се съмнявам, че това може да се случи. Каква е алтернативата за нас? Да не произвеждаме? Да не продаваме?".

Освен това посолствата на САЩ в Белград и Прищина хвърлиха голяма част от вината за неотдавнашните епизоди на насилие в Северно Косово върху премиера Албин Курти. Голяма част от медиите последваха този пример - като например този текст в Economist: "Този път етническите албанци в Косово са до голяма степен виновни". Подобно необичайно остро осъждане на Прищина бе изтълкувано от мнозина като пореден опит за спечелване на благоразположението на сърбите.

Докато САЩ се стремят да подобрят отношенията си със Сърбия, Белград плаща, за да изчисти имиджа си отвъд Атлантика. През последните седмици сръбското правителство привлече нов списък от добре подготвени лобисти, които да защитават интересите му в САЩ. Имената и професионалният опит на наетите лица подсказват, че подходът е многостранен: промяна на общественото възприятие, управление на медиите и оказване на влияние върху лицата, вземащи решения.

В края на юли сръбското правителство използва услугите на KARV communications, фирма за връзки с обществеността със седалище в Ню Йорк. През последния месец в базата данни на Закона за регистрация на чуждестранните агенти на САЩ бяха добавени редица "регистрирани чуждестранни агенти", работещи за Сърбия - законът изисква лицата, представляващи чуждестранни интереси, да оповестяват публично такава информация. Тези новорегистрирани лица, работещи до един с KARV communications, ще "помагат за популяризирането и разясняването на различни политически инициативи на правителството на Република Сърбия чрез работа с медиите и съответните групи в САЩ".

Сред новите регистрани е Алана Абрамсън, завършила журналистическия факултет на Колумбийския университет, която наскоро е работила като продуцент за CNN. Преди това тя е била репортер в Белия дом и Конгреса за сп. "Time". Можем да предположим, че сега тя ще използва многобройните си контакти в медиите и политиката, за да прокарва интересите на сръбското правителство. Белград е наел и Адриан Каратницки, старши научен сътрудник в Центъра за Евразия към Атлантическия съвет, който често сътрудничи на Foreign Policy и Foreign Affairs и е бивш директор на Freedom House. Каратницки отдавна служи като противоречив лобист за клиенти на правителства със съмнителна почтеност - преди няколко години неговата група "Мирмидон" работеше за Додик.

Сърбия и преди е ангажирала чуждестранни лобисти и съветници от най-висок ранг: изпадналата в немилост британска фирма за връзки с обществеността Bell-Pottinger, бившият италиански външен министър Франко Фратини, бившият австрийски канцлер Алфред Гусенбауер, бившият британски министър-председател Тони Блеър, както и Чери Блеър, бившият посланик на САЩ в Сърбия и Черна гора Бил Монтгомъри и бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани. Тези известни личности дадоха на Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия така желаното доверие на световната сцена.

Това ни връща към появата на Вучич в предаването на Тъкър Карлсън. Клипът излезе само няколко дни преди първия републикански президентски дебат. Той дава представа за вероятната аудитория на сръбското правителство за неговата имиджова рехабилитация - западната популистка десница. Надеждата е, че един от нейните кандидати ще спечели президентските избори в САЩ през 2024 г.

Критиците на голяма част от политиката на Запада спрямо Сърбия често пропускат, че именно така ще изглежда сближаването: не Сърбия да бъде вписана в прехваления основан на правила ред на либералните демокрации (с приемане на свързаната с това правозащитна реторика и външнополитически предпочитания), а у дома - сред нелибералните популисти от американската и европейската крайна десница.

Така онези, които отдавна мечтаят Сърбия един ден да се промени и да стане "нормална западна страна", може би скоро ще сбъднат желанието си, само ако междувременно смисълът на "нормална западна страна" също се промени из основи.

Анализ на Лили Линч, „Social Europe“