Султанът с/у Ходжата

Първи другари срещу светската държава някога, върли врагове днес

Любомир Михайлов

От първите минути на потушаването на метежа в Турция президентът Реджеп Таийп Ердоган не спира да тръби, че зад опита за преврат стои мюсюлманският духовник Фетхула Гюлен. Голямата чистка, която продължава в югоизточната ни съседка, пък има за цел да прочисти всички институции от мрежата съмишленици на бившия имам. Ердоган я нарича „паралелната държава" и се зарича да изреже до корен нейния вирус.  

Историята на сложните и преминали през редица перипетии отношения между Ердоган и Гюлен е показателна за това как съмишленици на ислямиста могат станат заклети до смърт врагове в борбата за влияние и власт. Живеещият от 16 години в изгнание в САЩ Гюлен, макар и на 10,000 километра от Турция, е сочен за сценарист на неуспелия пуч. Анкара официално поиска от САЩ проповедникът да бъде екстрадиран в Турция и изправен пред съда. Засега Вашингтон иска от Анкара не само обвинения, а и достоверни доказателства. Американците искат и да участват в разследването на преврата. По улиците на Истанбул и в други турски градове още продължават демонстрациите на привърженици на Ердоган, които горят чучела на Гюлен и искат за него смърт.

Гюлен, наричан уважително Ходжа ефенди от многобройните си последователи, се укри в САЩ през 1999 г., защото бе преследван от военните, които го бяха обвинили в заговор срещу светската власт с цел да наложи в Турция ислямистко управление и правото на шериата.

Духовникът помогна решително на Ердоган да спечели през 2002 г. изборната битка със секуларистите в турската политика. Но с укрепването на властта на Ердоган, който от 2002 до 2014 г. бе несменяем успешен премиер особено в икономическата област, а от 2014 г. президент, старият алъш-вериш с Гюлен, в основата на който беше намерението на двамата да отслабят армията, бе забравен. Макар и ислямисти, бившите приятели се превърнаха в непримирими политически противници и започнаха да си нанасят удари над и под кръста. През пролетта на 2012 г. в масовите и окървавени младежки протести в Истанбул по повод засилващата се авторитарна власт на Ердоган участваха и гюленисти. През ноември и декември последва най-големият за правителството в Анкара корупционен скандал, засегнал синове на министри и други приближени на премиера. Съперничеството и враждата между двамата близки в миналото ислямисти все повече се разгаряше, за да достигне кулминацията по време на потушаването на пуча преди дни. В отговор на обвиненията на Ердоган Гюлен допусна, че неуспелият преврат е станал по сценарий на самия президент.

„В Турция има лов на вещици", каза Гюлен по повод масовите арести на военни и интелектуалци.

Двамата основни играчи в битката за властта в Турция, чийто сблъсък ще продължи и в бъдеще, са мъже с различно образование и житейски път. Техен ментор е първият ислямистки премиер на Турция Неджемин Ербакан, който бе отстранен от армията през 1997 г., след като бе на този пост само година. Но в подходите им към приложението на исляма в обществото и политиката Ердоган и Гюлен имат коренни различия.

Двамата имат и твърде различна житейска и политическа съдба.

Ердоган е градско чедо. Той изминава нелекия път от продавач на сусам и лимонада в детските си години в Истанбул до кмет на мегаполиса, премиер на Турция три мандата, а вече и президент в парламентарната република, която възнамерява да превърне в президентска. Сегашните драматични събития вероятно ще му помогнат да го направи. Отдавна си е поставил амбициозната задача до 2023 г. Турция да се нареди сред 10-те страни с най-развити икономики. Но напрежението след опита за преврат, жестокото му потушаване и политическата несигурност ще направят тази амбициозна цел трудно изпълнима. 

Гюлен за разлика от съперника си не е политически лидер и държавник. Той няма харизмата на Ердоган. Силата му е в проповедите, философията, писателското умение и книгите, с които влияе на широки обществени кръгове - интелектуалните среди, представителите на съдебната власт и силовите структури. Религиозната биография на Гюлен започва още на 4-годишна възраст с изучаването на Корана и рецитации в село Коруджук, област Ерзурум, където баща му е имам. Гюлен се смята за един от най-добрите познавачи и тълкуватели на свещената мюсюлманска книга. През 2013 г. сп. „Тайм" го включи в списъка на 100-те най-влиятелни в света личности, а през 90-те години на миналия век папа Йоан-Павел Втори го прие, защото той се обявява за диалог между религиозните общности. Смята за много важна за обществото ролята на светското образование и науката. Гюлен е убеден, че демокрацията е най-подходящата форма на управление. Основаното от него движение „Хизмет" се придържа към по-мека и либерална форма на модерен ислям. Преводът на названието на движението означава „служба", а също и „паство".

„Хизмет" финансира стотици частни ислямски училища в десетки страни. То разполага с милиарди долари. Официално не се води организация или партия с членска маса, но се  е развило като една от най-големите в света мюсюлмански мрежи. Противниците на Гюлен го наричат секта и твърдят, че участниците в него дават 20 процента от доходите си за целите му. Хора на „Хизмет" заемат важни позиции в държавата и обществото, включително в управляващата партия на Ердоган. Гюлен има силно присъствие и в бизнеса, както и в турските медии. Най-четеният в. "Заман" споделя идеите му, които излизат и извън пределите на Турция. В Германия и други страни в Европа с големи турски общности „Хизмет" има стотици хиляди привърженици. Експерти твърдят, че

негови симпатизанти има и сред мюсюлманското население в България, където са превеждани негови книги. В проповедите си от Америка Гюлен призовава към толерантност, алтруизъм, филантропия, трудолюбие и образование. В личните си възгледи той е силно религиозен и консервативен. Враговете и критиците му смятат, че крайната му цел е политическата власт, в която обаче все по-дълбоко се окопава Ердоган.

Каква ще е развръзката на непримиримия конфликт между президента Ердоган и проповедника Гюлен? В този дуел Ердоган държи най-силния коз - властта. След разгрома на опита за преврат и арестите на десетки хиляди интелектуалци, военни, полицаи, прокурори и съдии и други неудобни за политиката на президента хора от държавния апарат контролът на силния човек край Босфора е още по-смазващ. Засилването на  репресиите и ориентацията към смъртно наказание за участниците в преврата обаче ще засилят още повече противоречията в турското общество. Как ще реагират привържениците на обвинения за преврата Гюлен, които са милиони? Какво ще бъде отношението към сегашните събития на либерално настроените млади хора в Турция, които не желаят тоталитарна ислямистка власт в страната си и предпочитат демокрация от западен тип? Това са все въпроси, на които засега може да се отговори само с предположения. Ясно е обаче, че дуелът между старите авери и сегашни антагонисти Ердоган и Гюлен ще продължи, както се казва, „на живот и смърт".

Гюлен се крие в Пенсилвания, а Турция иска на всяка цена да го получи

На Капалъ чарши до скоро можеха да се намерят подобни рогозки с образите на двамата популярни ислямисти

Неуспелият метеж отприщи лова на вещици в Турция