Стъклените новогодишни играчки за елхата връщат на редица поколения спомените за детските години, за онези празнични дни, пропити с уют, семейна топлина и чистата детска радост.
Украсяването на елхата е вулкан от емоции не само за децата, но и за възрастните. Може би защото Коледа си остава най-светлият, най-чаканият празник, който обединява и сплотява хората от почти цял свят.
Последните години пазарът е залят с китайски коледни играчки, китайски мартенички… въобще Китай е непрекъснато в дома ни и навсякъде около нас.
Далеч от всичко комерсиално обаче и като че ли накрай света съществува един цех за елхови стъклени играчки. Той е
единственият по рода си
цех в България, който и до днес съхранява производството на коледните украшения.
Намира се в покрайнините на Добрич, а в него работят Мирослав и Марияна Димитрови или както сами се наричат - Дядо Мраз и Снежанка. Бизнесът е семеен, наследство от бащата на Марияна и съществува от 1985 година. Самите те поемат цеха в свои ръце преди 3 месеца. Връщат се от Германия, където са живели 12 години, имали са там дом и бизнес. Оставят всичко, тръгват за България и влагат всичките си събрани средства в продължението на традицията. Правят го от любов към родното, към обичая, към Коледа. За Мирослав Коледа е много специален празник, а украсяването на елхата - символика. „Елхата, това е вечнозелено дърво - това говори за Христос. Звездата отгоре говори за природната звезда, тя е свързана с тримата мъдреци, които намират Христос в яслата. А самите играчки по елхата са плодовете от нашата вяра - любов, себеобуздание и т.н“, развълнувано обяснява символиката на различните украшения Мирослав.
„Това е една вечер, в която засиява всичко в къщата. И този преобраз на елхата с всички нейни играчки засиява за цяла година“, просълзява се той.
„Това е нашият живот“
категорично е семейството. Двамата са удовлетворени от мисията, която имат - да носят усмивки на хората, също като Дядо Коледа. И точно като него, Мирослав има помощници джуджета. В цеха работят още 5 човека - майсторки по издухването на стъкло и художници. През пет ръце минава всяка играчка, докато добие завършен вид - първо се нагрява стъкло с огън, после се издухва в определена форма, рисува я художник и накрая се опакова. И всяка една е уникална сама по себе си. „Да, стъкло е, неодушевено е, но тя самата носи информация заради вниманието и времето, което е посято в нея“, казва Мирослав.
Двамата говорят за играчките като за нещо много сакрално и гледат с очи, изпълнени с любов, всяка една от тях. Техниката за направата на стъклени играчки е специфична, не е никак лесна и я владеят вече само Мирослав и двете жени, които работят при него. А двете работнички, които издухват стъклото, са на 75 години. За съжаление, млади хора, които да поемат занаята, все още няма.
Въпреки малкия екип от цеха излизат близо 100 000 играчки на година. „Хората ги купуват и като подаръци за свои близки в чужбина - пращат в Америка, в Германия, различни кътчета на света“. Най-голямата мечта на семейство Димитрови е синът им да продължи след време тази традиция, а преди това - този цех да се превърне в красива, изрисувана работилница като от приказките, за да може да радва очите.
