Две жени загубиха живота си при нападения на акули от началото на тази седмица. В понеделник 26-годишна жена почина, след като акула откъсна крака й пред очите на петгодишната й дъщеря край плажа Мелаке в щата Халиско на тихоокеанското крайбрежие на Мексико. Малкото момиченце се е спасило по чудо, въпреки че е било във водата с майка си.
Ден по-късно стана ясно, че 44-годишна американка от Бостън е била убита при нападение на акула, докато карала падълборд близо до морски курорт на Бахамските острови. „Предварителните доклади показват, че жертвата, заедно с роднина от мъжки пол, е карала борд с гребло далеч от бреговата линия във води в край курорт в западната част на Ню Провидънс, когато е била ухапана от акула“, се казва в съобщението на местните власти. Спасител в курорта забелязва нападението и влиза във водата с лодка, за да се опита да спаси жертвата заедно с роднината й. Спасителят е направил реанимация на жената, съобщиха от полицията.
„Жертвата е получила значителна травма в дясната част на тялото. Прегледана е на място от спешни медици, които са заключили, че не показва признаци на живот“, пише в изявление на полицията.
Миналата година в света са докладвани
81 непровокирани атаки на акули
От началото на 21. век най-кървавата година е 2015 г., когато са атакувани 111 човека. До началото на лятото през 2023 г. пък нападнатите от акули са били 37 души, шест от които са загинали.
Данните показват, че откакто се водят регистрации за подобни събития през 1950 г. до 2020 г. общият брой на непровокираните атаки на акули е нараснал, преминавайки от 50 в средата на миналия век до над 80 през 2020 г.—и достигайки този пик от 111 през 2015 г.
Означава ли това обаче, че
акулите стават все по-агресивни, или хората стават все по-небрежни?
През 1950 г. световното население е било 2.5 милиарда души. Днес те са малко над 8 милиарда. Ако се съкратят числата според процента на непровокираните атаки на акули на милион души, става ясно, че нещата остават доста непроменени, с 0.012 на милион през 1950 г. и 0.010 през 2020 г., обясняват учените.
Има обаче тенденции, които експертите трудно обясняват. От 2012 г. до 2022 г., например, е имало средно 12.6 непровокирани атаки на акули на милиард души на земята, а от 1950 до 1960 г. броят им е бил 11.8 – неголяма разлика. През 70-те и 80-те години обаче процентът на атаките спада до 6.5 на милиард.
Изкушаващо е това да се припише на така наречения ефект на челюстите, термин, измислен от Кристофър Неф, професор по обществена политика в университета в Сидни, за да обясни цялостния пагубен ефект, който филмът „Челюсти“ има върху мнението на хората за акулите – и несметния брой туристи, които той изгони от океана, обясняват експертите. Фактите обаче показват, че атаките на акули намаляват още през 1970 г. – пет години преди филмът да бъде пуснат на 20 юни 1975 г. – с 8.39 атаки на милиард. От друга страна, тези цифри продължават да спадат драстично през 1976 г. и 1977 г. – съответно до 5.55 и 3.08, вероятно отразявайки влиянието на филма и избягването на океана от къпещите се.
„Социално-психологическото насищане на филма като летен блокбастър и психологически мем е широко разпространено“, пише Неф в статия от 2015 г. „Важно е, че много съвременни представяния на акули отразяват елементи от „Челюсти“ по начини, които предполагат, че хората са в менюто.“
Но ако акулите са били шокиращи на екрана – и ако действителният процент на милион атаки на акули не се е повишил от 1950 г. – това не означава, че не се увеличават шансовете за неприятна среща в океана.
Както при толкова много други неща,
изменението на климата също има вина
Проучване от 2016 г. в Progress in Oceanography предупреждава, че по-високите температури на океана изтласкват видовете акули от по-топлото, по-рядко населено южно полукълбо към по-хладното и по-пренаселено северно – увеличавайки шансовете за срещи акула – човек. Нещо повече, по-високите температури също означават повече посетители на плажа и къпещи се.
„Всяка година трябва да имаме повече атаки от предишната, защото все повече хора влизат във водата и прекарват повече часове във водата“, каза Джордж Бърджис, директор на Програмата за изследване на акулите във Флорида, пред TIME, когато документът беше публикуван.
Съвсем наскоро проучване от 2021 г. в Scientific Reports обвини изменението на климата — и търсенето на акулите на по-хладни води — за „безпрецедентни наблюдения“ на бели акули в залива Монтерей в Калифорния.
Без значение колко се увеличава рискът за срещи между хората и акулите, в свят от 8 милиарда души, вероятността човек да загине при нападение от морския хищник наистина остава пренебрежимо малка. Това е добрата новина. Лошата новина е, че всяка година шепа хора се озовават в грешния край на този нищожен шанс.
Акулите и хората са много по-близо по крайбрежието на Калифорния, отколкото се смяташе досега
Екип от биолози от Калифорнийския държавен университет Лонг Бийч установи, че акулите и хората споделят водите по крайбрежието на Калифорния много по-често, отколкото се смяташе досега. В своето проучване, докладвано в списание PLOS ONE, групата анализира стотици часове видео, заснето от дронове, летящи точно до брега на множество плажове в Калифорния. Изследователският екип установи, че хората и акулите са близо един до друг по-често, отколкото се смяташе досега. Те откриха например, че 97% от времето, когато човек е във водата на двата най-популярни плажа, наблизо има акула. В повечето случаи това са бели акули, за които не е известно да са агресивни към хората.
Прочети още
Изследователите също така установиха, че акулите, особено младите екземпляри, са склонни да плуват много по-близо до брега, отколкото се смяташе преди, като често се осмеляват да се доближат до 50 – 100 метра от плажа. Когато акулите и хората са наблизо, човекът, изглежда, не осъзнава това, показва още изследването. По време на проучването, продължило няколко години, е регистриран само един случай на ухапване на акула, а в районите, където е проведено то, от 2000 година насам са записани само 20 нападения.
Изследователите отбелязват, че числата не изглежда да нарастват, въпреки че повече хора се осмеляват да се къпят в океана по крайбрежието на Калифорния, а броят на акулите също се увеличава поради затоплянето на температурите на водата.
