Годините са 90-те, страната е Сърбия, а отборът е „Обилич“. Собственикът е Желко Ражнатович-Аркан. Набелязаният за жертва е тогавашният шеф на УЕФА Ленорт Йохансон. И някъде измежду всички тези фигури се появява и звездата на сръбската музика Цеца. По бащино име Величкович, по това на мъжа си Ражнатович. Сложната симбиоза между спорт, сръбска музика, паравоенни формирования, тежки престъпления и световен футбол може да се случи единствено на Балканите, и по-точно в Сърбия, а много от истините да изплуват години по-късно, тъй като са били дълбоко пазени. Оказва се, че в Сърбия през 90-те години на миналия век престъпността във футбола имала съвсем различни форми от тези, които през 2015 година станаха достояние за директора на ФИФА и част от високото ръководство. Тогава се оказа, че

престъпници в скъпи костюми са водели преговори с политици

получавали са баснословни чекове срещу услуги от всякакво естество. Стига се дотам, че американската прокуратура предяви обвинения на редица футболни чиновници, и то в съответствие със закони, приети по време на борбата срещу мафията. Повече от 15 години по-рано предшествениците на тези чиновници са се сблъсквали със същата тази мафия, и по-конкретно със сръбската. Зад нея тогава седи Желко Ражнатович-Аркан, убит по-късно в началото на 2000 година. С милионите, натрупани от рекет, търговия с дрога, убийства и политически маневри, Аркан успява да стане футболен бос. Името му допреди това се свързва единствено с престъпното му минало. Ражнатович започва своя път към "славата" с грабежи на банки и магазини за бижута в Холандия, Германия, Швеция, Австрия и Белгия през 70-те и 80-те години. Престъпленията му са тежки и нагли: с безброй престрелки с полицията и ранени. Арестуват го четири пъти, но успява да избяга от затвора. Интерпол пък го слага начело в списъка си с издирвани лица. Международният престъпник

бързо се превръща в национален герой

особено след като е взет под крилото на югославските спецслужби, които според Интерпол са го използвали за мокри поръчки срещу лидерите на хърватски и косовски дисиденти, които набирали средства и поддръжници в Европа. Известни са поне три такива поръчкови убийства. Спецчастите разпънали огромен чадър над главата на Аркан, който в престрелка ранил двама полицаи, които щурмували къщата му, за да го арестуват за обир на банка в Загреб. Два дни по-късно той е освободен. В "нормална" държава присъдата за подобно нещо би била от порядъка на 20 години. Вместо това обаче Аркан става национален герой, жени се за една от станалите по-късно най-популярни певици в Сърбия – Цеца, че си купува и футболен клуб. По случайност или не, няколко години преди това са избити 11 президенти на футболни клубове. Всичко започва след края на военния конфликт през 1995 г. Тогава Желко разпусна армията си, предупреждавайки, че в случай на нови конфликти бързо ще събере ветераните си. Наред с активното участие в обществено-политическия живот на Югославия Аркан завършва и Висшето треньорско училище. Като истински треньор той се опитва да поеме контрола над любимия си „Цървена звезда“, но не успява. Клубът, както в дните на социализма, остава държавно предприятие, така че никой не бил в състояние да го купи в стил “Роман Абрамович” в “Челси”. Вместо да извърви дълъг бюрократичен път, който не гарантирал краен успех, Желко решил да започне от нулата и насочи усилията си към “Обилич” През лятото на 1996 г. Аркан купи "рицарите" и те стават първенци на втора дивизия с 15 точки преднина. С годините „Обилич“ се превръща във фактор във футбола на Балканите.

Следват уредени мачове и заплахи

Стига се дотам, че заради решение на УЕФА да не допусне „Обилич“ до европейски турнири е вдигнат мерникът на тогавашния президент Ленарт Йохансон, който категорично отказал отбор на издирван международен престъпник да се явява на престижния формат. Аркан приел като смъртна обида отношението на УЕФА и решил да си отмъсти. Изобщо не се церемонил. Във Виена бил сформиран ударен отряд на сръбската мафия, който направил неуспешен опит за покушение срещу шведа. Самият Йохансон разказа тази история десетина години по-късно. Радва се, че е оцелял. На 89-годишна възраст обаче умира. Йохансон е един от най-влиятелните хора в историята на футбола.