Снимки: Фредерик Жан
Осъденият на 9 г. затвор за наркотрафик български атлет Гълъбин Боевски поддържа формата си, като вдига пълни с вода шишета, прикрепени към колове. Самият Боевски се съгласи да разговаря с нас след много уговорки. Това стана едва през юли тази година, след като го убедихме, че ще публикуваме този репортаж в специален брой, посветен на олимпийските игри. Срещата ни не започна обещаващо. ,,Тук съм, за да говорим за спорт и за медалите, които съм спечелил. Иначе няма да има интервю", каза щангистът. Въпреки че получи разрешение за разговора от затворническите власти, той отказа да коментира случката на летище ,,Гуарульос" в Сао Паулу, която го доведе до затвора ,,Сержант Марселу Пирес да Силва". Затворът е кръстен на полицай, убит при потушаването на бунт на осъдени през 2001 г.
След кошмара в Сао Паулу
Гълъбин Боевски очаква деня, в който ще бъде върнат в България
,,Искам само да изляза оттук колкото се може по-бързо", казва той при едно от малкото отклонения от темата на интервюто. Но ,,най-бързо" няма да се окаже толкова бързо. Присъдата му е с 4 г. по-дълга от тази на останалите чужденци, осъдени също за наркотрафик. Заради суровата съдийка тя изтича чак през 2020 г. На спортиста му се привижда заповедта за експулсиране от Бразилия. Но според сегашния му адвокат Джаксън Нилу да Паула той ще трябва да излежи наказанието си до края. Сега защитникът се опитва да осигури намаляване на присъдата. Тезата на адвоката е, че кокаинът е бил поставен в куфарите или преди Боевски да ги купи от магазин в щата Санта Катарина, или от някой служител на персонала на хотела, където щангистът отседнал за последно.
Боевски обаче не е оптимист. Запитан какво смята да прави, след като бъде освободен, той отговаря категорично: ,,Първо трябва да изляза. После ще му мисля. Тук е затвор. Тук съм равен с всички останали." Боевски е почти възмутен, когато го питам дали останалите му се възхищават за това, че е олимпийски шампион. Уеднаквяването на всички е една от целите на затворническата система.
Всички в затвора в Итаи носят задължително бели фланелки
и бежови панталони. Те трябва да се движат с ръце зад гърба и наведени глави по студените коридори с бетонни подове, пепеляви стени, бели тавани и флуоресцентно осветление. Вратите с решетки, направени от боядисана в синьо стомана, се заключват с тежки катинари. Важи правилото, че една врата никога не се отваря, преди да бъде затворена предишната. Според директора на затвора Фернанду Рикарду Ренесту българинът е кротък и никога не се е замесвал в сбивания, нито е нарушавал дисциплината. ,,Отношението към него е като към всички останали. С тази разлика, че получаваме повече заявки за интервюта с него предимно от българската преса", казва директорът.
След ареста на Боевски през 2011 г. тогавашният временно управляващ българското посолство в Бразилия - португалецът с българско гражданство Мануел ду Насименту, написа следния рапорт до външното министерство в София: ,,Той просто не приема факта, че е в затвора." Днес драмата на спортиста вече няма голям отзвук в България.
Докато Боевски е в затвора, семейството му се опитва да свикне с новата действителност. Съпругата му се пресели в Сао Паулу заедно с две от трите им деца. Когато разбра, че за мъжа й ще бъде написан репортаж, Красимира Боевска изрази готовност да разкаже лично цялата история. Тя бе готова да предостави цялата необходима информация. Обещанието обаче не бе изпълнено. След като разговаря с мъжа си, тя обяви, че интервюто е достатъчно и нямало нужда да се говори повече по въпроса. ,,Готова съм да го последвам до края на света, защото вярвам в невинността му", казва г-жа Боевска.
Освен че се е преселила с дъщерите си в една непозната страна като Бразилия, тя е един от малкото редовни посетители в Итаи, където
повечето затворници получават само писма от близките
Нейна била идеята Боевски да смени адвоката си в началото на 2012 г. По нейно нареждане защитникът не предоставил на журналистите никаква информация извън рамките на съдебния процес. ,,През последните две години семейството ни бе много наранено от журналистите. Съвсем разбираемо е да съм притеснена в страната, където то бе сполетяно от най-голямото си нещастие", обяснява тя.
Гълъбин Боевски изглежда като човек, ревностно поддържащ външния си вид. Това се вижда в такива подробности като гладко обръснатите му глава и брада. Веждите му са добре оформени, а ноктите - чисти и подрязани. Въпреки че не практикува активно спорта още от 2004 г., той е запазил бицепса и мускулестите си гърди. Според надзирателите това е резултат от тренировките, които някои затворници правят с шишета с вода, прикрепени към колове. Спортната зала е отдалечена от килиите и дори може да бъде видяна от хора извън затвора. Освен че се грижи за външния си вид, Гълъбин Боевски пази и публичния си образ. Макар че не знае добре португалски език, той гледа записките на репортерката и поправя изразите, които смята за неправилни. Щангистът отказва да му бъде направена каквато и да било снимка, показваща затворническата обстановка около него. Когато най-накрая се съгласява и иска да свали фланелката си, надзирателят категорично му забранява да го прави.
Запитан какво е за него изкачването на олимпийския подиум, щангистът отговаря: ,,Нямам думи да го опиша. Това е върхът в кариерата на един спортист, върхът на емоциите."
Треньорската работа би намалила наказанието му
Ако Гълъбин Боевски бе назначен за треньор на олимпийския отбор на Бразилия по вдигане на тежести, това би намалило присъдата му. Предишният президент на Бразилската конфедерация по вдигане на тежести Рикарду де Мескита Калмон желаел българинът да застане начело на тима. Вместо Боевски обаче бе назначен румънецът Драгош Станика. Любопитното е, че той пристигнал в Бразилия като участник в циркова трупа. Ролята му била да бъде в основата на човешка пирамида.
Лариса Велозу, ,,2016"
