Администрацията на Тръмп прави всичко възможно правило, въведено преди 20 години, но неприлагано в цялата му строгост, да бъде използвано срещу имигрантите със зелени карти и тези, на които им предстои да вземат гражданство. Става дума за правилото public charge (хората на помощи), в което изрично се упоменава, че имиграционните ще отказват зелена карта и гражданство на имигранти, взимали държавни пари. Такива програми са ваучери за храна, жилищен наем и обяд в училищата, субсидии за образование и възстановяване при бедствия. Към правилото за хората на помощи (public charge rule) на 23 май тази година президентът Тръмп издаде „Меморандум за изпълнение на правните задължения на спонсорите на чужденци“. В него пък се казва, че спонсорите на кандидати за зелени карти ще връщат пари на държавата, ако се установи, че искащите зелена карта са взимали помощи. С меморандума се отправя и призив към правителството да създаде процедура за подаване на
граждански искове срещу спонсори
които ще трябва да възстановяват средства.
Мотивът на президентската администрация - 58% от всички домакинства, издържани от имигранти, използват поне една програма за социално подпомагане и с това натоварват държавния бюджет. САЩ отпускат зелени карти на приблизително 1 милион чужденци всяка година. Миналата година за гражданство са били одобрени 757 000 петиции. Критици на новата мярка обаче вадят и друга статистика - 1 от 7 възрастни в имигрантски семейства са предпочели да не участват в програми за обществени помощи през 2018 година поради страх, че ще застрашат бъдещия си статут, но наистина са били в нужда. „Правилото за отказване на зелени карти и гражданство на имигранти, които са получавали помощи, не е ново. Не е нов и текстът за финансовите гаранции от страна на спонсорите за това, че ще са готови да връщат правителствени субсидии“, потвърждава и българският имиграционен адвокат от Чикаго София Знаймер. „Просто администрацията на Тръмп иска да се спазва всеки параграф, всяка буква, точка и запетайка от закона“, допълва тя. Адвокат Знаймер казва, че когато се подава петиция за зелена карта за член от семейството, спонсорът подписва декларация, със силата на договор, че може финансово да подпомага кандидата (I-864 Affidavit of Support). „Освен тази декларация имиграционните органи взимат предвид и допълнителни фактори, които законът изброява, като възрастта на кандидата, образователния ценз, финансовото състояние, здравното състояние, семейния статус и други фактори. Хората от по-бедните страни трябва особено
да наблягат на своето образование
посочва още Знаймер.
Тя подчертава, че подписването на декларацията за финансово подпомагане на кандидата за зелена карта има силата на договор както между спонсора и кандидата, така и между спонсора и държавата. Това означава, че държавата може да изисква от спонсора да изплати обратно всички суми, които кандидатът е получил чрез помощи. „Ако кандидатът за зелена карта и спонсорът не са от едно семейство, спонсорът отново декларира, че поема финансовото подпомагане на кандидата със същата форма (I-864 Affidavit of Support), но като ко-спонсор. “Спонсорът, както и ко-спонсорът, имат отговорността да върнат пари от помощи, взети от държавата, както и задължението да издържат имигранта на ниво 125% от нивото на бедност, докато имигрантът: 1) не работи 10 години; 2) умре; 3) изостави зелената си карта; 4) стане гражданин на САЩ; или 5) съдия прекрати статуса на имигранта и имигрантът кандидатства за нов статут с нов спонсор. При спечелилите зелена карта от лотарията спонсорството е само в началото и спонсорите подписват форма I-134, която носи други отговорности за спонсора“, уточнява Знаймер. 5 федерални съдилища
блокираха въвеждането на правилото
за хората на помощи, което трябваше да влезе в сила на 15 октомври, а заедно с него и меморандума за финансовите задължения на спонсорите на чужденците. Първи бяха Ню Йорк, Чикаго, Калифорния и Вашингтон. После към тях се присъедини и Кънектикът.
Прочети още
„Ако имигранти със зелена карта излязат извън страната и пътуват по-малко от 6 месеца, се считат за специална категория имигранти и не подлежат за правилата за недопустимост в страната заради взимани помощи и задължителната здравна застраховка. Ако обаче човек пътува извън САЩ и остане там повече от шест месеца,
на границата може да бъде обвинен в недопустимост
и изпратен на съд, за да се реши дали имигрантът е в тежест на данъкоплатците поради получените помощи (макар че е имал право на тях), или ако няма застраховка. Ако се реши, че ще бъде в тежест, имигрантът ще получи отказ да бъде допуснат в САЩ“, казва адвокат Знаймер.
„Да взимаш помощи не е срамно или незаконно. Въпросът е какви са последствията след това. За имигрантите ще се гледа дали са получавали помощи през последните 36 месеца. Ако имигрант е взимал помощи по-малко от 12 месеца, няма да се счита, че е бил в тежест на данъкоплатците. Ако получаваш два вида помощи, всеки ден се брои за два дни“, разяснява тя. Важно е да се отбележи, че помощи, получавани от деца под 18 години, не се броят, когато се счита дали са недопустими. Но ако са получавали помощи, техните спонсори може да бъдат принудени да връщат пари на държавата. „Моят съвет е да не се пътува за над 6 месеца продължително и всеки имигрант да има медицинска застраховка, да документира правилно финансовото си състояние и другите факти, свързани със статута му. Ако някой спонсор получи писмо да връща пари за помощи, дадени на спонсорирания, е добре да се направи консултация с адвокат“, казва Знаймер.
