Спестовен ръст при различните възрасти
Когато питат Джон Рокфелер, който е най-богатият мъж за всички времена, колко пари са необходими, за да се чувства човек спокоен, той отвръща: „Още малко." Същия отговор биха дали и много хора в наши дни, но между тях и Рокфелер има една малка разлика... от стотици милиарди долари.
Последни данни на международната рейтингова агенция Moody's показват, че поколението на милениумите не спестява нито цент. Според експерти причините са различни - от жаждата за постоянно купуване на нови технологии до липсата на ясно поставена цел, заради която си струва да спестяваш. Повечето хора около 30-годишна възраст казват, че просто нямат такава възможност. По данни на Moody's спестяванията при хората до 35-годишна възраст са с отрицателен ръст (-2%). В сравнение с над 55-годишните, при които спестовният ръст е 6%.
Българите обаче оборват последната финансова статистика. „Възможността да спестявам е много минимална - споделя Мария. - Мога да спестявам по много малки суми, но когато имам възможност, го правя." Подобна е ситуацията при Тончо Иванов, който живее със съпругата си от 12 години в Америка: „Аз вече съм пенсионер, но когато работих, имах възможност да спестявам. С жена ми успяхме да си купим по една кола. Успяхме да си купим и апартамент. Все от спестяванията."
Живка Тухчиева също смята, че в Америка е далеч по-лесно да се спестява, отколкото в България. „Ако работиш добре и имаш желание, можеш да изкарваш много пари и да спестяваш" - обяснява тя.
Макар да са пестелив народ, българите често се подлагат на изкушения. Според финансовия експерт Ангел Сапунджиев това е една от психологическите причини някои от сънародниците ни да не спестяват достатъчно. „Много от луксовете, които се предлагат тук, не сме ги имали в България, обяснява Ангел. - Когато се преместят в Америка, някои българи развиват този комплекс, че преди са нямали, а сега могат да имат всичко. Това ги кара да влизат в заеми или да си дават всичките пари за последни модели телефони и коли." Вероятно точно липсата на толкова много изкушения е позволила на предишното поколение да спестява повече, но причините далеч не се изчерпват с технологичния напредък. „Другото нещо, което спира хората да спестяват, са кредитните карти и плащанията по тях, допълва Ангел. - Смо си представете, ако нямате никакви кредитни карти, колко много пари бихте могли да спестите."
За милениумите спестяването изглежда „мисията невъзможна". От 2004 до 2009 г. те са с негативен спестовен ръст, като през 2007 г. този дефицит стига 15%. (Графика 2) И макар че за няколко години е положителен, след 2012 г. отново започва да спада.
Спазването на някои финансови съвети може и да промени тези данни. „За да не влезете в дългове по кредитните карти, започнете да заделяте поне 10% от дохода си, колкото и малък да е той", съветва Ангел Сапунджиев. Тази сметка винаги ще ви е от полза, ако изгубите работата си, колата ви се развали или попаднете в друга неприятна ситуация. А ето и още един лесен и бърз съвет за спестяване. „Всяка седмица може да заделяте толкова пари, колкото е номерът на седмицата. Ако е първа седмица - $1, втора седмица - $2, и т.н. до 52-рата седмица, когато вноската ще е $52. За една година се спестяват общо $1,378." - обяснява Ангел.
