Общото между всички заболявания на ретината е, че те водят до необратима загуба на зрение, ако не бъдат диагностицирани и навреме лекувани.За част от тях и досега няма открито лечение, но съществуват такива, при които навременното лечение може да спре процеса. Това обясни пред "Труд" д-р Петя Стратиева, председател на пациентската организация „Ретина България“, по повод Световния ден на ретината, който тази година отбелязваме на 24 септември. Коронавирусът оказа негативно влияние и върху зрението на хората – не пряко, а заради отложените прегледи при офталмолог и прекъснатото лечение. По данни на Retina International за 2021 г. 36,9% от пациентите (почти всеки трети) с макулна дегенерация свързана с възрастта, които са имали блокиране на лечението си от 8 или повече седмици заради пандемията от COVID-19, са със значителна загуба на зрение и не всички, а само 75% от тях са възвърнали зрението си до изходното ниво след подновяването на посещенията при очния лекар. Младите хора с наследствени заболявания на ретината също са пропуснали да посетят офталмолог. Така те са в състояние на риск от по-ранна загуба на зрението си заради катаракта или глаукома.

Според д-р Стратиева проблемът освен емоционален е и чисто икономически.

Колкото по-рано бъдат диагностицирани тези пациенти, толкова по-голяма е вероятността те да продължат да работят по-дълго, да останат в обществото и да не са в тежест за своите близки. Проблем у нас е отсъствието на експертни центрове за лечение на наследствени дегенерации на ретината и съответно - липсата на механизъм за достъп до наличните за всички пациенти на територията на ЕС възможности за експертно мнение. Няма и налични алгоритми за диагностика, лечение и грижа за хората с наследствени дегенерации на ретината. У нас липсват скринингови програми за ранно откриване на диабетна ретинопатия и макулна дегенерация свързана с възрастта. Затруднен е достъпът до генетична диагностика за хората с наследствени дегенерации, а през последните 20 години са открити над 260 гени, причинители на различни генетични заболявания на ретината, напомня д-р Стратиева.

Затова оглавяваната от нея пациентска организация „Ретина България“ подкрепя инициативата на Специализирана очна болница „Пентаграм“ да организира безплатни офталмологични прегледи за хора над 50-годишна възраст и за такива с наследствени дегенерации на ретината.

Те ще се осъществяват от 26 до 30 септември, след предварително записване.

Около 4 хиляди души у нас живеят с наследствени дегенерации на ретината. При всеки 4-ти над 65 г. се среща ретинално заболяване. Свързаната с възрастта макулна дегенерация е водещата причина за загуба на зрение в развития свят, диабетната ретинопатия – за загубата на зрение в трудоспособна възраст, а наследствените дегенерации на ретината са сред водещите причини за слепота сред децата и младите хора в Европа, включително в България. Макулната дегенерация свързана с възрастта засяга 30 млн. души в глобален мащаб и е основната причина за слепота при хора над 50-годишна възраст след катарактата и глаукомата. Заболяването започва още на 50-60 г., като в тази възрастова група нейната честота е 1%. При хората над 60 г. се среща при 15-17%. Над 70 г. всеки пети човек има някаква форма на макулна дегенерация.