Снимки: "Фергана"
Началото на декември 2009 година. Известният киргизстански журналист Генадий Павлюк получава примамливо предложение от някакъв си Фонд за развитие на международните отношения с Европейския съюз и страните от Общността на независимите държави (организация, в която влизат част от бившите съветски републики). С него по телефона се свързва организационен секретар от фонда, който уж живее във Франция, и му обяснява на отличен английски, че високо цени професионалните му качества, които са били забелязани и в много държави от ЕС. Фондът издирвал именно такива журналисти, за да подпомага финансово техни проекти.
Павлюк действително не е случаен човек. Той има славата на независим журналист, който не търпи цензура. Дълги години е бил кореспондент в киргизстанската столица Бишкек на руския всекидневник "Комсомольская правда", а после основава киргизко издание на също руския вестник "Аргументи и факти". Междувременно става кандидат на филологическите науки и създава един от първите интернет вестници в Киргизстан "Белият параход".
Обаждането от фонда заварва Павлюк над работата по ново начинание. Той е решил да пусне на пазара вестник, който да информира хората в Киргизстан за онези събития, които официалните медии по това време в републиката (през 2009 година на власт там е диктаторът Курманбек Бакиев, свален по-късно след народен метеж) все по-често предпочитат да премълчават. От края на 2007 година над правителствените средства за масова информация тегне
все по-сериозна цензура
- много от независимите издания са закрити, а все по-малкото оцелели сред тях започват сами да се цензурират от страх да не бъдат затворени и те. В такава атмосфера решението на Павлюк да прави нов независим вестник буквално хвърля ръкавица към правителството на Бакиев. Още повече че журналистът не крие, че в начинанието смята тясно да си сътрудничи с притиснатата в ъгъла опозиция в страната. От една страна, управляващите в Киргизстан не искат подобен вестник, а от друга - ще им бъде много трудно да го спрат, доколкото Павлюк е известна фигура и има контакти в Русия, Великобритания и САЩ, с които Киргизстан не би искал да обтяга отношенията си.
Така че предложението на фонда за помощ е добре дошло за един от малкото останали смели журналисти в Киргизстан. Гласът по телефона звучи повече от приятелски и предлага на Павлюк среща с ръководителите на фонда, на която да обсъдят бъдещата съвместна работа и начина, по който вестникът му ще бъде подпомаган финансово. На самата среща щяло да стане подписването и на съответните документи за първия транш от 50,000 евро.
Уговорката е срещата да се състои на 16 декември в съседен Казахстан, където шефовете на фонда щели да имат и други срещи с представители на неправителствени организации от Централна Азия. Павлюк се опитва да потърси информация в интернет за този фонд, разпитва свои познати на Запад, но така и не научава никакви подробности за него. Същевременно обаждането му изглежда толкова сериозно, че притъпява всички съмнения. Още повече че фондът поема разноските на Павлюк за пътя, наема му и стая в луксозния хотел "Казахстан" в бившата столица Алмати.
На уговорената дата журналистът пристига в Алмати, настанява се в хотела, успява да се обади на свои приятели в Казахстан, с които се уговаря да се срещне на следващия ден. Около 14,50 часа в хотела го посещава неизвестно лице, което се представя за служител на фонда и му предлага да го отведе със служебна кола до мястото на срещата.
Същата вечер
тялото на Павлюк е намерено потрошено
върху козирката на първия етаж на един от блоковете на ул. "Фурманов" в Алмати. Ръцете и краката му са здраво вързани, а на устата му има поставена лепенка. Журналистът е все още жив, но в кома и с тежки наранявания. Той е откаран в болница, където умира на 22 декември, без да дойде в съзнание.
Разследването на казахстанската полиция установява, че Павлюк е бил хвърлен от шестия етаж на сградата. Апартаментът не е обитаван от никого и се давал под наем. Неговите собственици изразяват удивление, че някой е успял да влезе вътре, защото ключове имали само те. Полицията ги държи под око, но не намира доказателства за тяхно участие в убийството. В помещението е открита ролката скоч, с който Павлюк е бил овързан. Първоначално се работи по версията, че е станал жертва на местни бандити. Тя обаче е изоставена много бързо, след като се появяват свидетели, които разказват за причините на посещението му в Алмати.
Смъртта на Павлюк предизвиква истински резонанс в почти цяла Европа и в Русия. Представители на различни правителства заливат киргизстанските и казахстанските власти с настояване случаят да бъде разследван, а убийците - наказани. Изтича почти месец от убийството, когато на 14.01.2010 г. казахстанският всекидневник "Време" разкрива, че Павлюк е бил екзекутиран от представители на секретните служби на Киргизстан. Полицията в Алмати установява, че за времето след напускането на хотела от телефона на Павлюк са направени няколко обаждания на лица, за които се разбира, че са офицери в тайните служби на съседната държава.
Те също са се намирали на територията на Казахстан, но са го напуснали веднага след убийството в нощта на 16 срещу 17 декември, което е отбелязано на граничния пункт Кордай. "По време на разследването Алматинската полиция с удивление е установила, че хората, подмамили Павлюк в Казахстан, които след това са го и убили, или имат твърде наивна представа за възможностите на съвременната техника, или поначало са били уверени в собствената си безнаказаност - пише "Време". Най-обикновена детайлна справка на обажданията в хотелската му стая и на мобилния му телефон е позволила да се стигне до цяла група от близо 20 предплатени мобилни карти на казахстански оператори, регистрирани с паспортите на служители на киргизските тайни служби. При това от тези номера е звъняно и в някои специфични ведомства и служби в Бишкек - вероятно, за да се отчете
успешното изпълнение на поставената задача
Вестникът обаче добавя, че въпреки огромния резонанс в региона и по света това гръмко убийство се разследва с "твърде скромните силици" само на полицията в Алмати.
"По наша информация нито МВР, нито министерството на външните работи помагат за разплитането на случая", отбелязва "Време". И това е напълно разбираемо - Казахстан от години се управлява от друг несменяем известен азиатски диктатор Нурсултан Назърбаев, който макар и да не е забранил напълно опозицията и свободните медии в страната, редовно фалшифицира изборите и е направил управлението си на практика доживотно. При това положение той не би искал да помага за разкриването на убийство, извършено от друг свой колега по диктатура, защото се опасява да не разбуди позаспалото гражданско общество в Казахстан срещу себе си.
Но убийството на журналиста Павлюк се оказва онази крайна точка, след която хората в Киргизстан повече не могат да търпят диктатурата. На 7 април 2010 година те се вдигат на протести, прераснали във въоръжено въстание, което сваля от власт президента диктатор. В момента Киргизстан е единствената държава в Централна Азия, където има действаща демокрация.
