Слънцето е необичайно тихо, достигайки минимума в 11-годишния цикъл. Вече 268 дни на повърхността му не е отбелязано нито едно изригване. Подобен продължителен период за последно е имало точно преди 11 години, през 2008 г. В пика на цикъла, т. нар. соларен максимум, слънцето е покрито с петна, някои големи колкото планетата Юпитер. Но по време на своя минимум могат да минат месеци без нито едно петно, а магнитното поле на звездата отслбва значително, което означава, че повече енергия се насочва към Земята. Соларните минимуми отбелязват периоди на по-ниска активност на слънцето с по-малко слънчеви изригвания. Тогава, иначе бурните изригвания на повърхността на нашата звезда затихват и създават почти идилична атмосфера. Но това фалшиво затишие води до повече магнитни бури, които могат да извадят извън строя сателитите, да нарушат въздушните пътувания и дори да повлияят върху електричеството. Експертите от НАСА твърдят, че 11-годишният цикъл е към своя край и ще приключи, когато на повърхността на слънцето бъде забелязано първото петно. Ако прогнозите им се окажат верни, това ще направи настоящия Соларен цикъл 24 седмия по дължина - 11.4 години. Пикът на Соларен цикъл 25 се очаква да бъде през юли 2025 г. "Соларният цикъл 25 може да има бавен старт,  но се очаква максимумът му да бъде между 2023 и 2026 г., с  между 95 и 130 слънчеви петна", обясняват експертите. "Това е под средния брой петна, които обикновено се регистрират по време на пиковете." Учените обясняват още, че Соларният цикъл 24 е продължил тенденцията на постоянно намаляваща активност на слънцето, но прогнозират, че това ще се промени с цикъл 25. Слънчевият минимум е полезно време за изучаване на повърхността на Слънцето, когато тя не е покрита от постоянни изригвания. Липсата на активност на Слънцето се дължи на продължаващ период на бездействие в магнитното поле на звездата. Докато Слънцето се движи през своя 11-годишен цикъл, то преживява активни и тихи периоди, известни като слънчевия максимум и слънчевия минимум. Това слънчево забавяне често причинява временно охлаждане в земната атмосфера. Когато слънцето навлязло в подобен слънчев минимум между 1650 и 1710 г., Земята била "дълбоко замръзнала", обясняват от НАСА. "Между 1650 и 1710 г. температурите в голяма част от Северното полукълбо се понижили, когато слънцето навлязло в тиха фаза, сега наречена минимум на Маундър. През този период на повърхността му се появявали много малко слънчеви петна и общата му яркост леко намаляла. Вече в разгара на по-студения от средния период, наречен„ Ледената епоха “, Европа и Северна Америка изпаднали в дълбоко замръзване: алпийски ледници се простирали над долината на земеделските земи; морски лед пропълзял на юг от Арктика; а известните канали в Холандия замръзвали редовно - събитие, което е рядкост днес."