Фондът на фондовете и Българската банка за развитие са на загуба, като Министерството на финансите ги е субсидирало. Това заяви служебният министър на финансите Асен Василев в интервю за предаването „120 минути“ по bTV. „Има един разход от 22 млн. лв. от Фонда на фондовете, който за мен е силно притеснително, тъй като той е под шапката на Министерството на финансите. Този държавен фонд, който трябва да управлява парите, които се дават по гаранционни схеми, управлява малко над 1 млрд. лв. обществен ресурс, основно от европейските оперативни програми. Тази седмица ще направим детайлен преглед какво се случва там, тъй като Фондът, за мое голямо учудване, е на загуба и има нужда МФ да го субсидира“, заяви Василев. Българската банка за развитие за миналата година е отчела загуби в размер на 120 млн. лв.
През седмицата Василев съобщи, че Националната агенция по приходите е отписала за 3 г. около 10 млрд. лв. като несъбираеми дългове. Днес той допълни, че наказателните лихви и ревизионните актове са около половината от сумата, тоест чистите задължения са около 5 млрд. лв. „Има кухи фирми и ДДС източване, където трудно ще се събере нещо, но съм щастлив да обявя, че една не малка част от фирмите на първата страница, големите длъжници, вече се обадиха и започнаха да преговарят за форма и начин на изплащане“, каза Василев и даде пример с фирма „Брикел“, чиито задължения са в размер на 42 млн. лв. Според него е необяснимо как може да се стигне до натрупване на дългове от порядъка на 20-30-40 млн. лв. „Всички знаем, че ако един месец не си платиш данъците или осигуровките, НАП бързо реагира и започва да си ги търси. Тоест, за да се стигне до такова голямо натрупване или не е имало реакция, или тази реакция по някакъв начин е била“, коментира финансовият министър. На въпрос дали сред длъжниците е фирмата „Гранекс трейдър“ на новия директор на НАП Румен Спецов. Василев отговори: „През 2017 г. той напуска България и отива в Ню Йорк, след това в Дубай и си продава фирмата. От там-нататък, човекът не знае какво се е случвало с фирмата, даже не е следил. Така че, обяснение трябва да се потърси от човека, който е купил фирмата от г-н Спецов“. В предишно свое интервю финансовият министър описва Спецов като надежден за „чуждите партньори“, днес поясни, че шефът на НАП е работел активно с „Европол“. Василев обясни, че в момента България разполага с малко над 8 млрд. лв., от тях обаче около 5 млрд. лв. не могат да се ползват. „Реално Министерството на финансите разполага с малко над 2 млрд. лв. Изпълняваме бюджета така, както е заложен. (…) Проблемите, които имаме в разходната част е, че когато имаме непредвидени разходи, а такива е имало доста до май месец, те се правят за сметка на съкращаването на други разходи“, каза Василев. Първото тримесечие държавната хазна излезе на минус с 600 млн. лв. Предишното правителство заложи дефицит на годишна база от 4,9 млрд. лв. заради антикризисните мерки. На въпрос: „Ще успеем ли да се впишем в тази прогноза?“, Василев каза: „Няма да има проблем да се остане в рамките на заложения дефицит. Това не означава, че не трябва да се направи актуализация на бюджета“. По думите му Националната агенция по приходите и Агенция „Митници“ са започнали анализ, който трябва да покаже как да се вдигнат приходите в хазната. Относно задочния сблъсък с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за държавната хазна, Василев коментира: „Още първия ден казах, че е била необходима актуализация на бюджета. Г-н Борисов от доста време управлява, но гражданите не са експерти по финанси. Бюджетът на България има разходна част, приходна част и дефицит, като всеки от тези три параметъра е ограничен. Ако има допълнителни разходи, ние можем да преструктурираме разходната част, но нямаме право да увеличим разходите. Нуждата от актуализация не идва от това, че балансът между приходите и разходите е нарушен, нуждата от актуализация идва от това, че до март месец са заложени разходите за пенсии и мерки, за април и май тези разходи не бяха заложени, а бяха направени“, обясни финансовият министър. Той допълни, че за да се покрие мярката към бизнеса „60/40“ са дръпнати 20 млн. лв. от бюджета на Министерството на финансите. А за бонуса от 50 лв. към пенсиите са взети пари от разходите на всички министерства – по 0,8% от бюджетите им.
