Годината е 2009, денят е 18 април. Младежка компания празнува в дискотека „Соло“. Заведението се намира буквално на няколко метра от служебния вход на Съдебната палата в София. Районът е обсипан с камери, улица „Позитано“, на която е и партийната централа на БСП, е препълнена с хора и таксиметрови коли. В този момент се чуват писъци.
Няколко души са ранени. Двама от тях – 24-годишният Васил Александров, който има рожден ден, и 21-годишният хокеист Кирил Въжаров, са намушкани в гръб.
Те умират от раните си. Камерите записват неясен силует на млад мъж, който хваща такси. Номерът на таксито не се вижда.
Прочети още
От трагичната вечер има множество записи от видеокамери, които показват в различен план случилото се. Изяснено е, че нападателят тръгва от мястото с такси. Според медийни публикации казва на шофьора на таксито:
„Заклах трима, карай бързо!“
Два дни по-късно Илиян Тодоров сам се предава в полицията, но с променена външност, вероятно в опит да се укрие. Той е с подстригана и изрусена коса. Ноктите му са изрязани буквално до кръв.
Илиян е син на тогавашен общински съветник от БСП в Перник Венцислав Тодоров.
Версии
Скоро след двойното убийство приятел на Илиян Тодоров в ефира на БНТ говори за версията самозащита. Тогава 23-годишният Стефан разказва, че малко преди четири сутринта си тръгва заедно с приятелката си, Илиян, момче и момиче естонци от заведението. По негови думи компанията на Кирил и Васил върви след тях.
Според него разговорът на английски, който води неговата компания, дразни другата група младежи и те заплашително тръгват към тях. Заявява още, че следват удари, а той лично е душен и губи спомен какво се случило. Спомня си обаче, че когато всичко свършва, Илиян го свестява като му казва: „Да си ходим“.
Още тогава близките и приятелите на убитите Кирил и Васил определят тази версия като абсурдна, защото момчетата са намушкани в гръб. Момче от тяхната компания след трагедията разказва пред БНТ, че пред заведението няма никакви конфликти между двете групи, а неговите приятели не са подразнени от говоренето на английски и дори не му обръщат внимание.
По негови думи момче от празнуващата рожден ден група казва „Наздраве“ на другата компания, откъдето се чува отговор
„Какво наздраве, бе говедо“
След това няколко момчета се скупчват около празнуващите. Според свидетеля след това нападателите се качват в таксита.
Следва серия съдебни заседания и решения, определени по-късно от юристите като абсурдни . Сред доказателствата са именно записите от охранителните камери и окървавените дрехи на момчетата. Илиян Тодоров е оневинен. Според съдия Румяна Ченалова доказателствата срещу него са недостатъчно. Тогава тя обявява пред медиите:
„Не бива да се поставя въпросът по следния начин – има загинали млади хора, за които всички скърбим, има пострадало лице, което е преживяло съответния стрес и на всяка цена някой трябва да бъде наказан. Това не е така и не бива да бъде така. Съдът се подчинява на правилата на закона. Трябва да бъде наказан този, който е извършил нещо конкретно и за което има определени доказателства“.
Така в края на 2011 година Илиян излиза от ареста и повече не се появява в съдебната зала. Следва дело в Апелативния съд, който отменя оправдателната присъда и постановява доживотен затвор. Наказанието е потвърдено и от Върховния касационен съд.
Безследното изчезване на Илиян
Оказва се обаче, че Тодоров е безследно изчезнал. Това е така до миналата година, когато Илиян е заловен в Узбекистан с фалшив паспорт. От няколко дни той вече излежава присъдата си в затвора в Пловдив.
С убийството на двамата младежи обаче историята не свършва, а въпросите все още продължават да висят в общественото пространство.
Един от тях е, кой повлия на съдебния състав да оправдае Тодоров и защо присъдата беше използвана за саморазправа със съдия Румяна Ченалова.
Малко след оправдателната присъда името на Ченалова е замесено и като действащо лице в опит на съда да „открадне“ собствеността на френска фирма.
Ченалова е отстранена, а срещу нея започва наказателно преследване, но след това е оправдана. През това време обаче мистериите около делото и решението й не спират.
Самоубийството на адвокат
„По това дело се случиха странни неща по хода на процеса му. Един от колегите защитници се самоуби. Бог да го прости адвокат Тодор Апостолов, млад мъж беше“, разказва Левашки.
Апостолов е бил намерен обесен в дома си в родното му село Чирен, Врачанско.
Трупът е открит на 3 септември 2011 г. през нощта от роднини.
Той оставил предсмъртно писмо, в което пишел, че обича жена си и иска да го погребат до майка му във врачанските гробища.
Близки и колеги на юриста тогава бяха в шок и недоумяваха какво го е накарало да посегне на живота си. Работата му вървяла – купил нова кола и офис, по-рано ползвал кантора под наем.
„Един от колегите от поверениците, който представляваше другото пострадало семейство, емигрира и започна да пише писма на семейството как има данни, че делото е изтъргувано. Пишеше за разни срещи в Хасково, които са се състояли с адвокати и част от съдебния състав. Адвокат Райков се казваше колегата“, каза още Стефан Левашки, който е братовчед на бащата на единия убит мъж.
По време на делото изплуват и други интересни роднински връзки. Според роднините на жертвите, бащата на Илиян Тодоров е роднина с президента Георги Първанов. Те са сигурни, че в странните решения и странните неща, които се случват около делото, е намесена някоя партия и политически интереси. Адвокатите дори входират искане, с което настояват да се установи роднинската връзка с Георги Първанов и Венцислав Тодоров. Искането обаче е отхвърлено. Те обаче са категорични, че Илиян е племенник на Първанов.
Странните обстоятелства
„По делото имаше стечение на обстоятелствата, че първо, според мен съвсем в противовес на събраните по делото доказателства, той беше оправдан от част от съдебния състав с председател Румяна Ченалова. Тогава младши съдията Мария Дончева с единия от съдебните заседатели останаха на особено мнение, което, според мен, беше юридически много по-издържано от мотивите на останалата част от състава. Тогава, във връзка с изискванията на закона, му беше изменена мярката с оглед оправдателната присъда. По-късно пред Апелативен съд той спря да се явява и се използва след произнасянето на доживотната му присъда едно тогава току-що влязло в сила тълкувателно решение на Върховния съд, че произнесена присъда не е основание за промяна на мярката за неотклонение. Явно още в този период Тодоров е успял да избяга от страната, тъй като пред Върховния съд също не се яви“, припомни Левашки пред NOVA.
Прочети още
Според юриста, съдия Румяна Ченалова изведнъж е сменила хода на делото срещу Илиян Тодоров.
