Четири години след закриването на специализираните съд и прокуратура България продължава да плаща цената на действия, които мнозина определят като политически мотивирани репресии. Поредният пример идва от съдебна победа на бизнесмена Веселин Денков, известен като Веско Брадата, срещу Българската народна банка, съобщават от BIRD.BG.
Преди дни съдът присъди на Денков 100 хиляди лева обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Причината – действия на БНБ, предприети след сигнал от специализираната прокуратура, които впоследствие са признати за незаконосъобразни.
Лиценз отнет по прокурорско писмо
Случаят датира от януари 2021 година, когато БНБ отнема лиценза на финансовата къща „Маршал кредит груп“. Основанието е писмо от специализираната прокуратура, че собственикът е привлечен като обвиняем.
По-късно петчленен състав на Върховния административен съд отменя акта на БНБ като незаконен. Именно това решение отваря възможност Денков да потърси обезщетение за причинените вреди.
Така за първи път, поне според наличната информация, централната банка е осъдена за вреди, произтичащи от нейни действия, предприети вследствие на наказателно преследване.
От обвиняем до оправдан: пет години по-късно
Проблемите на Денков започват през 2020 година, когато името му беше публично свързано с твърдения, че финансира протестите срещу правителството на Бойко Борисов и тогавашния главен прокурор Иван Гешев.
Пет години по-късно Софийският градски съд прекратява наказателното производство срещу него с мотива, че деянието не съставлява престъпление.
През този период срещу Денков са насочени и проверки от НАП и КПКОНПИ. Значителна част от последвалите съдебни спорове приключват в негова полза, а държавните институции са осъдени да заплащат разноски и съдебни такси.
Кой плаща сметката?
Случаят отново поставя въпроса за отговорността при действия на държавни органи, които впоследствие се оказват незаконосъобразни.
Когато обвиненията отпаднат, а административните актове бъдат отменени от съда, обезщетенията не се плащат от конкретните длъжностни лица, взели решенията. Те се покриват от бюджета – тоест от българските данъкоплатци.
Така държавата все по-често се оказва осъдена по дела, заведени от хора, които твърдят, че са били жертви на политически натиск, институционален произвол или показни акции, обслужващи чужди интереси и политически цели.
Въпросите остават
Особен интерес предизвиква и ролята на длъжностните лица, участвали в процеса по отнемането на лиценза на финансовата къща. Заповедта е подписана от подуправителя на БНБ Радослав Миленков, а според публично известна информация по случая е подаван и сигнал до прокуратурата.
До момента няма данни за резултатите от евентуална проверка. Това поражда поредните въпроси дали някой ще понесе персонална отговорност за решения, които впоследствие съдът определя като незаконосъобразни.
Защото докато институциите губят дела едно след друго, сметката остава за държавата. А зад всяко присъдено обезщетение стои не само финансов разход, но и признание, че властта е прекрачила границите на закона.
