Санкциите на САЩ срещу шестимата българи от миналата седмица посочиха с пръст корупцията, но и оголиха липсата на правни механизми в България, които да се приложат в тази ситуация. Заради законодателния вакуум и неработещото Народно събрание, което спешно да го попълни, служебното правителство предприе мерки, с които да защити държавата и фирмите. Кабинетът възложи на ДАНС и НАП да открият свързаните лица със санкционираните фирми на бизнесмена Васил Божков и бившия депутат на ДПС Делян Пеевски. Целта е да установят свързаните с двамата други дружества и степента на тяхната свързаност, за да се сведат до минимум рисковете за българския бизнес в международен план. Възможните опасности от тези обвързаности е да да се стигне до

замразяване на активи

в банките на бюджетните организации, държавните структури и предприятия, които имат договори със свързани с двамата санкционирани фирми. Може да се стигне и до блокиране на международните преводи, изключване и недопускане до участие в международни бизнес сделки, ограничаване на възможността за търговия и други. Засега Министерството на финансите обяви „черен“ списък, който повтаря публикувания от САЩ списък с 64-те фирми на Божков и Пеевски. Сред тях са и баскетболният отбор на ЦСКА, свързан с бившия хазартен бос, както и партията му „Българско лято“, която участва в предстоящия пресрочен парламентарен вот и засега изглежда, че Централната избирателна комисия няма законов ход, по който да предприеме някакви действия срещу нея. Най-сложно ще е установяването на свързаните с фирмите на Пеевски лица, доколкото депутатът от ДПС скри голяма част от официалния си бизнес зад офшорни компании. Очаква се след санкциите всички банки в България да спрат отношенията си с посочените от САЩ фирми и физически лица. Според бившия председател на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян вероятно повечето банки вече са казали „стоп“ на отношенията си с тези клиенти, защото в противен случай рискуват и те да попаднат в „черния списък“ на Вашингтон. Санкциите са автоматични - например ако банка продължава да обслужва име от списъка, може да получи глоба и санкции за това. Ако някоя компания се чуди дали може да работи с даден контрагент или не, би могла

да отправи запитване към ОФАК

(Office of Foreign Foreign Assets Control - Службата за контрол на чуждестранните активи, която движи програмата за налагане на санкции). „ОФАК отговаря, макар че отнема време“, уточни Хампарцумян. Идеята на санкциите е посочените в списъка да бъдат поставени в тотална финансова изолация, никой да не прави сделки с тях. „Ако някой от списъка реши да тегли пари от банкомат в Дубай, трансакцията ще бъде спряна, защото той е в черния списък. Компаниите за международни разплащания „Виза“ и „Мастеркард“ са американски и са длъжни да прилагат санкциите“, посочи банкерът. Не е ясно обаче как точно ще бъдат регламентирани нещата в България заради неясния брой компании и хора, „асоциирани“ с 64-те фирми от списъка „Магнитски“. Експерти уточняват, че американската дефиниция за „асоциирано лице“ е много по-широка от българското определение за „свързано лице“, като не изисква непременно връзките да са доказани и проследими в регистър или в документи. „Достатъчно е да се знае, че ядат и пият заедно“, даде пример и Хампарцумян. „Заради неяснотите в обхвата на „черния списък“, други държави са приели специални закони, свързани с прилагането на санкциите по американския закон „Магнитски“ на тяхна територия“, обясни анализаторът Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Според него това, което правителството в България може да направи, е да даде инструкции на държавните дружества да избягват имената от „черния списък“, за да не попаднат и те под ударите на закона „Магнитски“.