„Voyager 1“ и "Voyager 2“ се отдалечават от Земята от почти 50 години. Те са достигнали точка, в която влиянието на Слънцето постепенно отслабва, отстъпвайки място на междузвездното пространство. Инструментите на сондите са регистрирали температури от 30 000 до 50 000 градуса на тази изумителна граница, пише унгарското издание Divany.
„Границата на Слънчевата система не е ясна линия, пресичана от космическа сонда. Слънцето излъчва поток от заредени частици – слънчевия вятър – който образува огромен балон около себе си – хелиосферата. На външната си граница слънчевият вятър вече не доминира в околната среда, тъй като се сблъсква с междузвездната материя. Тази преходна граница се нарича хелиопауза“, обяснява статията. „Voyager 1“ пресече тази граница през 2012 г., а „Вояджър 2“ през 2018 г., което ги прави първите, навлезли в междузвездното пространство.
„Стената“ обаче е по-скоро метафора. Това не е твърда и плътна преграда, а много разредена плазма, състояща се от електрически заредени частици, където си взаимодействат материята, идваща от Слънцето, и междузвездното пространство.
„Инструментите на Voyager 2 събраха интересни данни. Изследователите определиха температура от 30 000–50 000 градуса по Целзий в междузвездното пространство отвъд и много близо до хелиопаузата. Това е значително по-високо от предишните модели, които предвиждаха 15 000–30 000 градуса. Тази цифра е почти невъобразима, но не е все едно сондите да са се сблъскали с нажежена стена“, добавя публикацията.
В същото време температурата характеризира енергията на система от частици, а не техния брой. В областта на хелиопаузата частиците са толкова малко на брой, че въпреки високата си енергия, те почти не предават топлина на сондите. Следователно, "Voyager 2" премина през „огнената бариера“ безпрепятствено.
„Измерванията на "Voyager 2" показаха, че областта на хелиопаузата е по-сложна от просто граница. Изследователите откриха преходна зона с ширина 1,5 астрономически единици преди хелиопаузата. Тук плазмата се забавя, нагрява и плътността ѝ удвоява предишната си стойност.
При хелиопаузата настъпват още по-драматични промени. Плътността на плазмата се променя значително за по-малко от ден“, подчертава се в статията. От своя страна и „Voyager 1“, и "Voyager 2“не са завършили мисиите си. Сега те изследват междузвездното пространство, по-специално провеждат измервания, за които преди това не е имало директни данни. „Например, Voyager 1 предоставя данни за плътността на междузвездната плазма. Voyager 2 потвърди друг неочакван резултат: посоката на магнитното поле в междузвездното пространство е подобна на тази, измерена в зоната, доминирана от слънцето“, отбелязва Divany.
