Българите от Galaxy Leader вече са на родна земя. Любомир Чанев и Данаил Веселинов се върнаха в родината след 14 месеца, прекарани в плен. На летището в София след 430 дни на раздяла ги очакваха техните близки.
За да ги прибере, към столицата на Оман - Мускат, по разпореждане на премиера Росен Желязков, излетя правителственият самолет с делегация, водена от външния министър Георг Георгиев. Машината кацна у нас минути след 16 ч.
Корабът Galaxy Leader беше атакуван и задържан от групировката „Ансар Аллах” във водите на Червено море на 19 ноември 2023 година. Мотивът - в знак на солидарност с палестинците. Бунтовниците превзеха плавателния съд, като се спуснаха на палубата от хеликоптер.
Екипажът е бил предаден на Оман след споразумението за прекратяване на огъня между Израел и „Хамас“ в Газа. Любомир Чанев и Данаил Веселинов разказаха за дните в плен.
„Искам да благодаря на семейството си - на съпругата ми, на децата ми, на сестра ми, на родителите ми за невероятните усилия. За това, че устояха да ме чакат! Благодаря на цяла България, че чакаха и се надяваха да си дойдем”, каза Любомир Чанев.
„Огромна благодарност към моето семейство, обичам ви, целувам ви! Бяхте силата и подкрепата през тези 14 месеца. Благодаря ви за подкрепата - това беше нещото, което ни държеше. Искам да благодаря на българското управление, което през всички месеци беше отбелязано като най-активното в преговорите за освобождаването ни. От първите дни ни казваха, че правят всичко възможно, за да ни освободят. Тези, които ни държаха, обаче бяха с ясната идея да ни освободят, когато има мир. Този ден дойде”, добави Данаил Веселинов.
„Хората се държаха нормално с нас, осигуряваха ни необходимото, за да преживеем. Не са ни докосвали физически и не са ни тормозели психически. Нямаха за цел да ни наранят”, уточни Чанев за преживяното на кораба.
„След като превзеха кораба, започнаха да ни развързват, да ни дават вода. Уверяваха ни, че нищо с нас няма да се случи. През цялото време ние двамата, като българи, понеже имат добри взаимоотношения с България, с нас се държаха с едно ниво по-добре, отколкото с всички останали. С респект. Удовлетворяваха всяка нужда, която имахме. Неизвестността и липсата на семействата ни обаче беше най-тежкото, което можеха да ни причинят”, каза още Веселинов.
