Димитър Кънчев, който излежава присъда за убийството на баща си, мащехата си и малкия си брат през 1997 г. в столичния квартал "Гео Милев", продължава да не осъзнава вината си. Това е и една от причините съдът да отхвърли поредното му искане за предсрочно освобождаване от затвора.

Тричленният съдебен състав е взел решението си на 29 декември, произнасянето е окончателно, пише "24 часа". Така Димитър Кънчев посрещна поредната нова година зад решетките.

Той е в затворническото общежитие в Казичене от 17 юни 2017 г. заради добро поведение. Там изтърпява остатъка от 2 години и половина от 16-годишната присъда, дадена за убийството на баща му - оръжейника Николай Кънчев, мащехата му Миглена и 4 годишното братче, също Николай. Тримата са открити мъртви в семейния мезонет в столичния кв. “Гео Милев” на 2 март 1997 г. Синът тийнейджър е задържан ден след тройното убийство, защото бил с приятели.

Прочети още

След ареста тогава 18-годишният младеж прави самопризнания. По-късно се отрича, твърдейки, че бил под въздействието на диазепам. Кънчев влезе в затвора в края на май 2013 г. след 16-годишна съдебна сага, по време на която делото четири пъти стига до ВКС. Той не за първи път иска да излезе на свобода. Същото стори и през януари 2020 г., но Софийският апелативен съд отново му отказа с аргумента, че не осъзнава напълно вината си. Кънчев отрича да е извършил престъплението.

Прочети още

На 18 ноември миналата година съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд (СГС) даде съгласие да излезе на свобода. Тя се позова на психологическа експертиза, направена от външни на затвора експерти. Според тях Кънчев можел да се контролира и зачитал правата на другите. Експертите критикуват и работата на социалните служители в затвора, което обаче среща неодобрението на апелативните съдии. Според тях експертите са дални оценки на работа, която не познават. Против пускането на Кънчев бяха прокуратурата, социалните инспектори и шефът на затвора. В решението си апелативните магистрати признават, че по време на престоя зад решетките Кънчев се отнасял към администрацията с необходимото уважение. Имал балансирано поведение, избягвал конфликти, стремял се да показва добро поведение, работел, участвал в културните и спортните мероприятия, не бил наказван, а награждаван много пъти. “Но той приема частично отговорността за престъплението и смята, че присъдата е завишена”, казват съдиите. Според тях не осъзнавал мотивите за криминалното си поведение. Освен това не бил дал достатъчно доказателства, че поведението му се е променило. “У него липсва затвърдена правилна нагласа към престъплението, която изисква да разбира действителния му характер. Сам да го осъжда и отхвърля като напълно неприемливо. И тук не става въпрос да прави самопризнание, а за това да покаже трансформирано съзнание”, казват съдиите. Те са на мнение, че в решението на съдия Мирослава Тодорова има избирателен подход. Превес се давало на положителните черти на Кънчев, но не и на проблемните. Той имал и друга страна - опитвал се да владее ситуацията, имал очаквания, че е прав, насочен бил към постигане на успехи, когато се чувствал зачетен, имал нужда да покаже добре поддържаното си тяло. Разкривали се и възможни резки промени в настроенията, особено под влияние на стрес. “Има прояви на егоцентричност и нисък толеранс към еднообразие и скука, на нарцистичност, перфекционизъм, високи личностни стандарти”, изброяват съдиите части от заключението на експертите.