Последните скандали потвърдиха думите на Бойко Борисов, казани преди четири години, че най-големият враг на ГЕРБ е ГЕРБ
Велина Господинова
Когато преди четири години лидерът на опозиционната партия ГЕРБ Бойко Борисов заяви по повод тогавашния премиер Пламен Орешарски, че ще бъде „запомнен с това, че е научил всички задни входове и изходи", за да избегне срещите лице в лице с протестиращите срещу управлението му и с неудобните въпроси на журналистите, едва ли е предполагал, че ще дойде време и той да използва тази тактика. В понеделник след провала на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента, посветено на борбата с корупцията, Борисов си тръгна през задния вход на сградата на „Дондуков" 2. През последните две седмици се случиха няколко скандала, които очевидно притесниха сериозно премиера и го принудиха безпрецедентно за стила му да избяга среща с журналистите.
Първо, покрай вътрешнопартийния раздор в Хасково премиерът и парламентарната група на ГЕРБ се разминаха в позициите си дали Делян Добрев трябва да продължи да бъде депутат, или да напусне поста си. Борисов обяви оттеглянето му за „морален акт", а заместникът му в партията Цветан Цветанов и депутатите застанаха плътно зад Добрев и в абсурден от правна гледна точка акт гласуваха, че не приемат оставката му. Това разминаване даде повод да се заговори, че в ГЕРБ има два центъра на власт и че Борисов не владее партията си. Няколко дни по-късно депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров (поканен по собствените му думи за такъв лично от Борисов) и коалиционният му партньор Валери Симеонов в рамките на час отправиха заплашителни реплики към водещия на сутрешния блок на Нова телевизия Виктор Николаев. И докато въпросът с Тодоров беше лесно решен с напускането му на парламента, Борисов, изглежда, не разполага с механизми за контрол над Симеонов, който изглежда решен да продължи скандала, като поиска от трите големи телевизии и БНР да му се извинят, а после ги заплаши със съд.
След като работещите в „Емко" показаха, че няма да спрат протеста си срещу опитите на държавата да превземе дружеството със зле прикривана цел, с "кълбо назад", премиерът в крайна сметка обяви финално решение, обратно на всичко, което твърдеше до този момент икономическият му министър.
Междувременно словесните престрелки между ГЕРБ и президента Румен Радев покрай сделката за изтребителите прераснаха в нещо като студена институционална война. Управляващите се опитаха да омаловажат заседанието на КСНС за корупцията, обявено от държавния глава още преди месец и половина, като част от тях си тръгнаха преждевременно заради командировки в чужбина, а Борисов закъсня с час и половина и също го напусна преди края му. Това даде повод на Радев да го прекрати, а лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини ГЕРБ, че са го „бойкотирали".
За капак случилото се в Нова телевизия доведе до журналистически протест „под прозорците" тъкмо на премиера, чиято политическа кариера се разви безметежно и заради медийния комфорт.
Тази поредица от скандали дойде доста изненадващо за Борисов на фона на спокойствието, с което започна третия си мандат. Само преди няколко месеца той спечели поредните предсрочни избори, сформира „дрийм тийм" кабинет със сговорчивите „патриоти", оказа се без парламентарна опозиция по ключови за държавата въпроси (с бонус - маргинализираната извънпарламентарна десница), в медиите доминира гледната точка на властта - пропорционално на думата, давана на нейните представители или лобисти. В представите на премиера тази идилия вероятно е продължавала и през месеците, когато България ще поеме председателството на Европейския съвет. Може да се предполага, че на първите шест месеца от 2018 г. Борисов е заложил не само цялото си его на политик, който на местна почва "бие" всеки и всички, но и видимата си амбиция да постигне имидж на регионален първенец и дори европейски лидер. Само че проблемите в основата на скандалите са всъщност част от отдавна заложени мини и изглежда трудно да се предвиди кои от тях кога биха гръмнали.
„Последното ни проучване установи няколко основни тенденции: поляризирани нагласи към управлението, невъзможност на БСП да уплътни ролята си на силна парламентарна опозиция и липса на извънпарламентарна електорална заплаха за ГЕРБ. В тази ситуация и при съсредоточаването на такъв властови ресурс в ръцете на една, независимо коя, партия най-сериозният риск пред нея са вътрешнопартийни напрежения в резултат от упражняването на властта", каза социологът Живко Георгиев, също социолог, вижда връзка с предстоящите след две години местни избори. „ГЕРБ започва да мисли за изборите и очевидно вече се наблюдават брожения вътре в партията. Скандалът в Хасково показа, че това не е послушната и контролирана партия отпреди няколко години. Тя вече е достатъчно разнородна и в нея има различни мрежи и центрове на влияние, между които започват боричкания. И това, което наблюдаваме, е донякъде естествена трансформация на ГЕРБ от организирана политическа група с армейска дисциплина, каквато беше в началото, в партия, в която тече битово-клиентелно разложение, което ще ражда проблеми в ГЕРБ", смята Георгиев. Той стига и по-далеч: "Това по-всяка вероятност ще изправи на следващите избори ГЕРБ пред ситуация, в която се оказа БСП на предишните кметски избори - на места партията се разцепи и имаше по двама-трима кандидати за кметове, които си разчистваха сметките с вътрешни компромати." Според Георгиев най-пагубното за ГЕРБ е, че се е превърнала в партия работодател. „Ако си партия работодател, това рано или късно ще породи такива проблеми. Защото ресурсът е ограничен", заключи той. В потвърждение на тезата му в ГЕРБ не крият, че има още областни структури, в която ситуацията между кметове и депутати, които са и областни координатори на партията, е взривоопасна - и пак по линия на общинските назначения.
Покрай скандала „Хасково" се заговори и за напрежение между Борисов и втория човек в партията, но неин фактически строител, Цветан Цветанов. Депутати от ГЕРБ твърдят, че до последно не са знаели как да гласуват оставката на Делян Добрев. Близки до премиера депутати твърдят, че той е бил разочарован от решението на парламентарната група, ръководена от Цветанов. Други казват, че конфликт няма. Факт е, че оттеглянето на Добрев от парламента щеше да постави депутатите от ГЕРБ в доста сложна ситуация. Сред част от тях е имало брожение, че това може да се превърне във верижна реакция при останалите - опасност, която се разбира добре и от Борисов, и от Цветанов въпреки различните им послания. „Този двуглас винаги го е имало в ГЕРБ. Аз не бих бил склонен да надценявам това на този етап. Освен това Борисов винаги така е управлявал - търси неща, между които да балансира. Като разделя и владее, тези вътрешни противоречия обикновено утвърждават властта му, защото всички търсят него като арбитър", смята Първан Симеонов.
В проигран многократно стил ГЕРБ се опитаха да отиграят ситуацията с друг скандал, за който се прицелиха в президента Радев. "На тях им беше нужно да реанимират идеята за външен враг, няма значение дали ще е БСП, дали някаква гражданска група или медия. ГЕРБ има потребност от външни дразнители, за да консолидира и себе си", посочи Живко Георгиев. Първан Симеонов вижда и друго. „ГЕРБ винаги се опитват да минимизират най-рейтинговите политически фигури извън тях, а инстинктът на Борисов е да ги държи близо до себе си. Той държи да показва добри отношения с Радев, оставяйки минимизирането да го прави партията", смята Първан Симеонов, според когото тази тактика конюнктурно може да донесе успех, но в дългосрочен план ефектът може да се окаже обратен.
„БСП не спря да атакува ГЕРБ за правилните неща, обаче все не й се получаваше", добави политологът. "Сега се случи нещо извънредно, защото се отвори рана точно в сърцето на ГЕРБ в местната власт, а това е опорният крак на ГЕРБ. Като прибавим случая "Антон Тодоров" и войната „Радев-Борисов", можем да кажем, че БСП вече направи пробив", смята Симеонов.
