сн. „Атака”
Лидерът на „Атака" Волен Сидеров обяви, че е изпратил писмо до президента Росен Плевнелиев, с което предлага прекръстването на Кърджали в Деловград - на името на генерал Васил Делов, освободителя на града. Покрай генерала вече избухна голям скандал, след като общинските съветници на ДПС в Кърджали отказаха да го обявят за почетен гражданин, предварително уговорено с кмета от ДПС Хазан Азис. Това предизвика напрежение и редица негативни реакции. Беше започната дори подписка генералът да бъде награден посмъртно с орден „Стара планина" - първа степен (с мечове). Ахмед Доган призна, че съветниците са действали по негово указание и директно призова Балканската война да бъде преразгледана като исторически факт.
Сидеров се позовава на чл. 98, точка 13 от Конституцията на Република България, който дава право на президента да наименува обекти с национално значение и населени места. „В момента градът носи името на османския пълководец Кърджа Али" (в превод от турски това означава още Прошарения Али - б.а.), заяви националистът. Според него премахването на това „срамно име" и прекръстването на Деловград ще е „логично признание за делата на освободителя на града".
Със своите близо 12 хиляди бойци в битката при Кърджали генерал Делов изтласква османската армия на юг от Арда и осигурява тила на Втора българска армия при Одрин. През март 1913 г. участва в обсадата и щурма на Одринската крепост, припомнят от „Атака". Генерал Васил Делов е сред основоположниците на българската армия след Освобождението, отличник на първия випуск на Военното училище, автор на първия български учебник по военно дело, участник в четири войни, сражавал се геройски в боевете при Драгоман и Пирот, Цариград и Одрин, посветил 40 години от живота си в служба на армията и Отечеството и награден с четири ордена за храброст. Лидерът на „Атака" припомни също, че преди няколко месеца е предложил на Плевнелиев да прекръсти връх Мусала на връх Св. Иван Рилски, но до момента отговор липсва. Думата „мусала" отдавна е трън в очите на националистическите организации, защото е арабска и буквално означава „докосващ бога".
Турският трайно е залегнал в BG топонимията Не само Мусала и Кърджали, но десетки имена на градове, села и местности са останали в наследство на България от времената на Османската империя. Много наименования са премахнати веднага след Освобождението, други по-късно, а трети не са пипнати, защото навремето са ги намирали или за благозвучни, или за прекалено известни с турското си наименование, за да се прекръстват. Хасково например означава „завладяно село", Джебел е „незасята нива", Хисаря - „крепост", Мадан - „рудно находище", Пазарджик е с турската добавка „джик", която се използва за умалително, тоест „пазарче", Сунгурларе - „хищни птици", Чепеларе - „кално място", Харманли - „харманът", Симитли - „геврекът", река Чая - „средната", Арда - сега означава „табела", но всъщност е древна турска дума, която дори сравнително стари османски речници не успяват да преведат, Караагач - „бряст", Кайлъка - „скалисто място", Бузлуджа - „полумъглив", Каймакчалан - „мляко с каймак", Сакар - „бяло петно върху челото на животно" и Еледжик - „ветровития". |