Може ли Владимир Путин да бъде свален от недоволни войници? Руският лидер е блокирал толкова много други пътища за отстраняването си, че си струва да се зададе този въпрос.
Тези, които могат да мобилизират млади протестиращи по градските улици, са в изгнание или в ГУЛАГ (където Алексей Навални намери смъртта си). Тези, които биха могли да формират надеждна антипутинска ос в естаблишмента, нямат смелостта или влиянието. Характерна черта на системата на Путин, формирана в продължение на четвърт век на власт, е, че за да ти се довери или дори да те приведат в негово присъствие, трябва да бъдеш политически кастриран. И все пак предизвикателството отвътре, от страна на военните, все още е възможно. Дълга война в Украйна, тромаво ръководена от Кремъл, е създала свои собствени недоволства.
Кандис Рондо не разглежда директно този въпрос, но предоставя две важни прозрения. Първата е пресъздаване на атмосферата в Санкт Петербург след унизителното изтегляне от Афганистан през 1989 г. и разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Тя описва как пътищата на двамата ѝ главни герои, Путин и Евгений Пригожин, който ще стане ръководител на наемническата група "Вагнер", се пресичат в родния им град по това объркващо време.
Путин се завръща от работата си за КГБ в Дрезден и установява позициите си в градската администрация. Пригожин създава верига за хот-дог и предлага идея за супермаркети в западен стил. Статуи се рушат, а улици се преименуват в трескавите ранни дни на посткомунистическа Русия.
„Кремъл съкрати армията си приблизително наполовина, оставяйки малко над милион войници на активна служба“, отбелязва още Рондо. „Съкращаването създаде огромен набор от разочаровани и безработни мъже, обучени да убиват.“
Някои станаха куриери и клиенти на процъфтяваща търговия с наркотици. Други станаха охранители, полицейски информатори, охранители в нощни клубове или създадоха свои собствени частни охранителни компании. Армията не предостави никакви привилегии на ветераните, много от които бяха контузени или им липсваха крайници. Това беше раждането на руската наемническа индустрия - отчаяна първа стъпка в аутсорсинга на бъдещите войни.
Но завръщането на съветските ветерани от афганистанската война дава представа какво може да се случи с Русия, когато (и ако) бъде постигнато споразумение с Украйна. Мирът от всякакъв вид излага Путин на голяма опасност. Броят на жертвите е много по-висок в Украйна (може би до 200 000 загинали руснаци), отколкото в Афганистан (15 000 загинали за десетилетие), градовете и икономиката са зле подготвени за завръщането на десетки хиляди ранени млади мъже. Тяхното разочарование може би ще потърси политически отдушник.
Прочети още
На руснаците им отне години, за да се справят с травмата от загубената война в Афганистан, и още повече време, за да си възвърнат позициите. Рондо, журналист, отразявал американската интервенция в Афганистан за The Washington Post и International Crisis Group, би бил в добра позиция да направи някои сравнения между пост-афганистанския опит и последиците от настоящата инвазия в Украйна. Първо, разбира се, войната в Украйна трябва да приключи.
Вторият поучителен урок от „Чука на Путин“ е как се стигна до бунта на Вагнер през 2023 г. Дали Пригожин е бил умишлено насочен към открит сблъсък с Кремъл, който можеше само да загуби? Докато Пригожин използваше социалните медии, за да настоява за повече финансиране, по-добро оборудване, повече внимание, повече уважение – все пак войските му понесоха огромни загуби в дългата и мъчителна битка за Бахмут – неговите служители във военното разузнаване на ГРУ започнаха да се тревожат. Те може би са били съгласни с оплакванията му относно воденето на кампанията от министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на генералния щаб Валери Герасимов.
Видеоклиповете на Пригожин бяха гледани от войници навсякъде.
„Липсват ни 70% боеприпаси, Шойгу! Герасимов! Къде са шибаните боеприпаси... Вие, мръсници, седите там в скъпите си клубове! Децата ви се пускат в YouTube, записвайки всички подробности от малкия си живот...“
След това камерата се завъртя и показа редици окървавени трупове на оперативни лица на "Вагнер". Редовите войници знаеха, че хората на "Вагнер" са бутнати през месомелачката; че боеприпасите са недостиг по целия фронт. Но атаката беше толкова лична - как е могъл Пригожин да очаква да оцелее?
Рондо задава уместните въпроси:
„Дали Пригожин е говорил от името на Путин? Дали вътрешните борби между групата "Вагнер" и конвенционалните сили на Русия са били част от някакъв грандиозен план?“ Но тя не стига до заключение. Очевидно е, че ситуацията в страната е станала нестабилна. Може би Шойгу не е реагирал публично на изблиците, защото е чакал Пригожин да се разплаче, което би му дало извинение да интегрира войниците от "Вагнер" в редовните руски сили.
Путин също мълчеше - въпреки че в крайна сметка боеприпасите се появиха. Мълчанието му беше неразбираемо дори за руските цивилни. Защо не защитаваше Шойгу или не го унижаваше? В цяла Русия тийнейджъри, пенсионери и поети бяха осъждани на години затвор за най-леките антивоенни коментари - но на Пригожин му беше позволено да атакува самото протичане на войната.
Видео и аудио съобщенията продължаваха да се появяват в Telegram канала на Пригожин. Той поиска уволнението на Шойгу. Той предупреди, че Русия може да стане свидетел на повторение на болшевишката революция от 1917 г., ако Кремъл откаже да обяви обща мобилизация. След това той обвини руската армия, че поставя мини по линиите за отстъпление на войските на "Вагнер". Все по-разочарованият лидер на наемниците се опита да лобира сред симпатизиращите му парламентаристи поне да подкрепят исканията му за уволнение на министъра на отбраната.
След месеци на критики от страна на Пригожин, Путин взе решение: той застана на страната на Шойгу. Групата "Вагнер" трябваше да попадне под надзора на министерството на отбраната и щеше да бъде изготвен нов закон, който да урежда статута на частните военни изпълнители.
Това провокира Пригожин, който реши да започне бунта си през юни 2023 г. и да настоява за уволнението на министъра на отбраната. Около 25 000 войници на Вагнер тръгнаха по пътя към Москва. Пригожин остана в гарнизонния град Ростов на Дон, където беше добре третиран от войниците на редовната армия. Докато не се приближи до склад за ядрени оръжия, наречен Воронеж-45. Изтребителите на "Вагнер" свалиха шест военни хеликоптера и два изтребителя. Строителните бригади получиха заповед да разкопаят пътищата за подход.
Путин реагира само 12 часа след началото на бунта, описвайки го като удар в гърба. Той беше очевидно разтърсен. Но редът беше възстановен, след като Пригожин прекрати бунта. Беше сключена сделка, която щеше да позволи на наемниците му да се установят в Беларус и наказателните обвинения срещу тях щяха да бъдат свалени. Останалите задгранични дейности на "Вагнер" продължиха известно време, но дори на самозаблуждаващия се Пригожин сигурно е било ясно, че времето му е изтекло.
Прочети още
На Пригожин беше позволено да живее само толкова дълго, колкото беше необходимо, за да се адаптира и преоткрие многобройните си наемнически подразделения в Африка и Близкия изток. Всички те все още бяха необходими, за да помогнат за финансирането на военните усилия в Украйна. Два месеца след проваления бунт самолетът на Пригожин се взриви. Тихо, без голяма драма, Путин прочисти Министерството на отбраната - защо толкова много хора подкрепиха изблиците на Пригожин? Щяха ли да се присъединят към друг по-ефективен бунт?
След това той даде и на Шойгу нова роля.
Пригожин би бил поласкан да знае, че е създал толкова много книги, опитващи се да разкрият необикновения му живот. „Падение“ от Анна Арутюнян и Марк Галеоти умело посочва, че „Пригожин поне е формулирал правилния въпрос: за какво се борим?“. Но Рондо предлага много по-пластова версия, която се основава на корпоративни регистри, съдебни записи, данни за корабни и самолетни маршрути, както и множество интервюта. Крайният продукт? Брилянтно ръководство за бъдещи пучисти как да не свалят Путин.
