Сърбия е считана за най-близкия съюзник на Русия в Европа и се гордее с добрите си отношения с Китай, който й осигурява кредитиране за големи инфраструктурни проекти. В същото време балканската страна е кандидатка за членство в ЕС. На Запад наричат това "политика на два стола". Сега обаче изглежда, че се задава краят на този вид политика - в контекста на войната на Русия срещу Украйна, Белград е изправен пред обрат: правителството трябва да реши на чия страна ще стои в бъдеще, пише в свой коментар „Дойче веле“. Проблемът идва от това, че руският президент Владимир Путин обоснова своите претенции към Крим и Източна Украйна с това, че Западът е откъснал днешната Република Косово от сръбския държавен съюз и я е признал в противоречие на международното право. Откъдето следва също, че Косово трябва да е точно толкова независимо, колкото и районите, за които претендира Русия. След среща със сръбския президент Александър Вучич на 20 април американски сенатори заявиха, че той искал в рамките на два месеца
да промени политическия курс
на Белград. През последните седмици натискът спрямо Сърбия постоянно се засилва. Вашингтон и Брюксел предупредиха, че ако Сърбия иска да принадлежи към ЕС, трябва да се присъедини към външнополитическата линия на Общността. Европейският парламент отправи и остри критики към китайските оръжейни доставки за Сърбия - Белград нямал нужда от ракетни системи „земя-въздух" при положение, че е заобиколен само от държави от НАТО и от ЕС. Всъщност обаче Сърбия е изцяло зависима от Запада: до момента от Брюксел са отпуснати четири милиарда евро помощи за развитие; 24 000 сръбски фирми с почти 900 000 служители живеят от бизнеса с ЕС. Сръбските предприемачи изнасят в ЕС две трети от продукцията си. Вучич не би трябвало да рискува с прекратяването на тези силни връзки, ако не иска самият той
да се окаже под заплаха
смятат критично настроените сръбски анализатори. Той по-скоро би трябвало да обърне гръб на Русия и еднозначно да се ориентира към Запада. В това време друг съюзник на Русия, Индия, също е под натиск да промени курса на външната си политика. Тази седмица министър-председателят Нарендра Моди започна в Берлин европейска обиколка, продължаваща в Дания и Франция. По време на това първо за 2022 г. пътуване в чужбина на индийския лидер ще се обсъждат не само отношенията на Индия със страни стожери на ЕС, „зелената икономика“, но и украинската криза. С цел да подтикнат Делхи да осъди Русия, посещения в Индия направиха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, както и външните министри на редица европейски страни.
Официалната позиция
на страната спрямо войната в Украйна е за спиране на бойните действия и уреждане на конфликта чрез преговори. Самият Моди, преди да замине, не спомена направо за руско-украинския конфликт, но посочи, че Европа се сблъсква с много предизвикателства.
В Германия индийският премиер проведе разговор с канцлера Олаф Шолц. Преди това Берлин направи важна стъпка в подкрепа на Украйна с изявлението, че намалява зависимостта от руската енергетика и увеличава военните си разходи. Но тъй като Индия е твърде обвързана с оръжейни доставки от Руската федерация, за Делхи и Берлин е от значение размяната на мнения как да се отдалечат от Русия, задоволявайки своите нужди. При това Германия разполага с още един лост за натиск върху Индия – председателството си в Г-7. Нейният глас ще изиграе роля за това дали Индия ще бъде поканена на срещата на върха, планирана от Голямата седморка през юни. При всяко положение Шолц още преди срещата с Моди побърза да обяви, че между Германия и Индия е налице
широко съгласие за събитията в Украйна
В германско-индийските отношения впрочем присъства съвсем различен момент. Индия има проблем заради изострения териториален спор с Китай. Берлин също е разтревожен от напористата политика на Пекин в Индийско-Тихоокеанския регион. Наблюдателите гадаят колко далеч може да стигне свързаното с това сътрудничество между Индия и Германия. Както посочва Сумит Гангули, почетен професор в Университета на Индиана, Индия предпазливо е избягвала да застава на безкомпромисна позиция относно Украйна. И това положение едва ли ще се промени.
