Хитът Nothing Compares 2 U (“Нищо не може да се сравни с теб”) превърна ирландката Шиниъд О'Конър в световна звезда. Тя угасна преди няколко дни на 56 години, без да стане ясно как точно е починала.
Песента изстрелва Шиниъд на върха, когато я изпява през 1990 г. На финала на клипа сълза се стича по красивото лице на момичето с големите очи.
Nothing Compares 2 U разплакваше милиони в продължение на 30 години и със сигурност ще продължи да звучи. Но оказва се О'Конър не е авторът на песента, пише "24 часа".
Парчето се появява за пръв път 5 години по-рано.
Написано е от Принс
за страничния му проект The Family. Песента влиза в единствен албум на групата като соул балада. Звученето е тъжно, но липсва отчаяние - сякаш Принс съжалява за загубената любов, но скоро ще му мине. Песента не е издавана като сигнъл.
Когато О'Конър я открива, решава да заснеме клип. Видеото е едно от най-емблематичните в съвременната музика. Шиниъд е с обръсната глава, камерата се е фокусирала върху нейното лице. Заснета е на черен фон, а тялото ѝ не се показва в клипа. Раменете ѝ едва се виждат, тъй като е с черно поло с вдигната яка, което се слива с фона. Тя е гневна, в следващия момент е с наведен поглед, после е неутешима - емоциите следват текста. Бадемовите ѝ очи са изпълнени с пустота и тъга. За разлика от Принс О'Конър изглежда сякаш никога няма да преживее загубената любов.
И докато във видеото, което я направи емблема, тя изглежда сломена, в живота ситуацията е друга. Оказва се, че никога не е питала Принс дали може да използва песента. Когато той научил, я поканил в къщата си, разказва Шиниъд в автобиографията си “Спомени”.
“Привика ме в къщата си след излизането на Nothing Compares 2 U – а е доста глупаво да направиш подобно нещо на ирландка”, описва тя. И обяснява как Принс я критикувал, че говорела мръсни думи в интервютата си. През цялото време карал прислужника си да сервира супа, макар Шиниъд изрично да казала, че не е гладна. И обяснява как
Принс станал агресивен, дори я ударил
Направил го хитро - предложил да се бият с възглавници, но в неговата имало скрит твърд предмет. “Наложи се да избягам от дома му в 5 сутринта, но той започна да ме следва с колата си”, описва още певицата.
Въпреки боя, който отнесла от Принс заради най-известната си песен, О'Конър в крайна сметка не се отказа от нея. Прави го чак през 2015 година. “Време е да спра да пея Nothing Compares 2 U. Първото нещо, на което съм научена като певица, е никога да не пея песни, които не ми пасват емоционално. След като я пея от 25 години, преди около девет месеца най-сетне изчерпах всичко, което можех да използвам, за да ѝ придам емоция. Не искам публиката да бъде разочарована, да идва на местата, където пея, за да чуе песента, а в крайна сметка това да не се случва, затова искам да го знаете. Ако аз трябваше да пея песента само за да угодя на хората, то нямаше да върша работата си правилно, тъй като работата ми е свързана с емоция. Аз щях да лъжа, а вие щяхте да сте лъгани. С моята работа трябва да ви давам честност. Възпитана съм в честност. Аз не мога просто да правя нещо. Това не е част от моето виждане. Това е била и причината през годините да спра да пея и други мои песни”, обясни тя решението си.
И до последния си дъх спазва обещанието си повече да не пее песента.
Една от последните ѝ публични прояви бе на 9 март в Дъблин. Изпълнителката присъства на музикалните награди на RTE. Още със стъпването си на сцената бе посрещната с бурни аплодисменти. Имаше и изненада. Вместо да отличи най-добрите ирландски албуми за годината, журито бе създало специална нова категория - “Най-добър класически ирландски албум”. О'Конър го грабна за албума си I Do Not Want What I Have Not Got (“Не искам това, което нямам”).
