Бърнард Мадоф
Бедният италиански имигрант Чарлз Понци скалъпва удивителна инвестиционна измама, която лишава американските инвеститори от $20 милиона (240 милиона в днешни пари) през 20-те години на ХХ век. Неговата скандална „Схема на Понци" е заимствана и издигната до нови висоти от наши съвременници като Бърни Мадоф, Том Питърс и Алън Станфорд.
Що е то „Схема на Понци"? Наскоро списание „Тайм" публикува класация на 10-те най-известни измамници в историята. Тя започва с Уилям Милър през 1899-а и свършва с осъдения през 2012 година Алън Станфорд. Всичките десет имена имат нещо общо помежду си, освен че са мошеници. Те решават да откраднат парите си именно чрез „Схемата на Понци". Тя вече е толкова често срещана, че сякаш не минава и месец, без да чуем за нов инцидент. Финансовите страници на вестниците често разказват подобни случаи, а стоящите зад тях се превръщат в криминални суперзвезди. Тук не говорим за суми от порядъка на стотици или хиляди, или дори стотици хиляди. Това са схеми, които носят милиони, а понякога, в случая на трима от класацията, и милиарди. Том Питърс се сдобива с $3.65 милиарда; Алън Станфорд - със $7 милиарда; а човекът, чието име сега е синоним на фискална безсмъртност, Бърни Мадоф отмъква между $50-65 милиарда. Изненадващо е, че все още се намират хора, които не знаят какво е „Схема на Понци" и как работи тя. А всъщност е удивително лесна за приложение. С изключение на някои дребни детайли тя е подобна на финансова пирамида.
Всичко започва, когато измамникът открие някой, който да инвестира в него. Той вероятно ще борави умело с финансовите термини, хвърляйки звучни думи като хедж фондове и висока възвръщаемост и ще се представи като много запознат с финансовите въпроси и инвестиционните стратегии. Дори може да намекне, че разполага с информация от вътрешни хора. Най-важното, на което ще наблегне, е, че ти, инвеститорът, ще получиш по-голяма от средната печалба за кратък период от време.
Инвеститорът не трябва да прави нищо друго, освен да седи и да чака да завали дъждът от пари. Звучи като страхотна сделка. Като че ли твърде хубава, за да е истина, което би трябвало да настрои подозрително всекиго.
Да кажем, че инвеститорът дава на измамника $1,000 с гарантирана възвръщаемост от 50 процента на месец. В края на първия месец инвеститорът получава извлечение, показващо, че е спечелил $500. Но $500, без да правиш нищо, са лесни пари. Алчността кара инвеститорът да не тегли парите си, а да ги остави да трупат още по-големи печалби всеки месец. Естествено всяко месечно извлечение показва все по-голяма печалба. Онова, което инвеститорът не знае, е, че измамникът въобще не се занимава с инвестиции. Официалното на вид извлечение е създадено от самия него и няма никаква стойност. Измамникът е привлякъл в същата схема и други инвеститори, давайки им същите обещания и гаранции. Те получават същите извлечения всеки месец. Ако е привлякъл 10 нови инвеститори, това са $10,000 в джоба му. Ако първият инвеститор реши да си изтегли печалбата или да закрие цялата си сметка, измамникът просто изважда парите от влоговете на новите инвеститори и се разплаща с него. За да плати на второто ниво инвеститори, измамникът просто взема парите на тези от третото ниво и т.н. Всяко ниво може да има еднакъв брой инвеститори, но като цяло измамникът гледа да привлича двойно повече хора, отколкото са на по-ниското ниво, в случай че всички от първите нива поискат да изтеглят парите си едновременно, което е малко вероятно, но все пак е възможно.
За привличането на нова кръв е от голяма полза, ако измамникът може да даде за пример по-старите инвеститори и да покаже, че те са направили пари, така че слухът от уста на уста да привлече още хора. Докато съществуват нови инвеститори, които измамникът да привлича, планът ще продължи да работи без грешка, а печалбата на тариката ще достигне космически висоти.
Но точно тук схемата обикновено се пропуква. В един момент измамникът вече не е в състояние да набира нови хора. Ако той намира по 10 нови инвеститори за всеки един от предишното ниво, то тогава, когато стигне до 10-о ниво, ще има нужда от 10 милиарда инвеститори, за да покрие следващия 11-и набор. Една невъзможна задача, тъй като населението на Земята е само седем милиарда. Дори единствено да удвоява броя на инвеститорите с всяко следващо ниво, измамникът ще надхвърли населението на Земята на 34-то ниво. Само че схемата се разпада дълго преди този момент.
Съществуват разлики между ,,Схемата на Понци" и финансовата пирамида. Една от тях е, че при Понци измамникът се занимава с цялото набиране на хора, а инвеститорът не прави нищо. Това означава, че инвеститорът, дори да е късметлия и да се измъкне рано с печалба, той технически все пак е жертва на измама. В пирамидалната схема инвеститорът трябва да се нагърби с набирането на нови хора, знаейки, че печалбата му зависи от новите инвеститори. В повечето случаи с началния капитал той купува някаква стока, която да продава (прахосмукачка, тенджери, козметика), но знае, че няма да спечели пари, ако не води нови будали. Това означава, че когато схемата се разпадне, инвеститорът не е жертва, а съучастник, тъй като знае откъде идват парите и също може да бъде подведен под отговорност.
Другата разлика е, че ,,Схемата на Понци" винаги е незаконна, докато пирамидалната може да бъде напълно легална. Съдовете Tupperwear, козметиката на Avon, прахосмукачките Rainbow са напълно законни пирамидални схеми, макар те да предпочитат термина мултилевъл маркетинг. Парите се правят не от привличането на нови членове, а от продажбата на продукти. Ако доведеш нов член, можеш да спечелиш бонус, което означава точно това - просто бонус.
Макар да е позната под най-различни имена в миналото, ,,Схемата на Понци" започва да се нарича така през 20-те години на ХХ век благодарение на един харизматичен италиански имигрант, който пожънва такъв успех чрез нея, че тя получава името му в негова чест, или за негов вечен позор. Той е роден на 3 март 1882 година в италианския град Луго като Карло Пиетро Джовани Гулиелмо Тебалдо Понци, син на пощальон. Понци обаче казвал на хората, че е родом от Парма. За ранния му живот не съществуват много данни, макар той самият да разказвал за младостта си. Но тъй като Понци е измамник, трудно е да се каже дали разказите му са истина. Скоро след смъртта на баща му Понци е приет в Университета в Рим ,,Ла сапиенца" за огромна радост на майка му. Но далеч от дома той се запознава с няколко заможни студенти и, пренебрегвайки учението, прекарва голяма част от времето си по барове и кафенета.
Новите му приятели се наслаждавали на разточителни удоволствия и Понци се увлякъл по този свободен живот, без да може да си го позволи. Той бързо пропилял наследството на баща си. Пропускал лекциите и спял по цял ден, за да стане вечерта и да се присъедини към приятелите си в екстравагантния им нощен свят.
Скоро Понци проумява, че няма да вземе диплома и, изглежда, нямал друг избор, освен да напусне университета. По предложение на негов чичо решава да опита късмета си в Америка. Неговото семейство му купува билет за парахода и му дава $200, с които да започне новия си живот. Той се сбогува с роднините и се насочва към Неапол, където на 3 ноември 1903 година се качва на борда на ,,Ванкувър", плаващ към Бостън, Масачузетс.
Но Понци не бил научил урока си от своя студентски живот. Билетът му бил за втора класа и той се постарал да избегне неудобството да пътува в претъпканите и мръсни каюти. Тласкан от прекомерно самочувствие, той се върнал към старите навици, прахосвайки пари за питиета, хазарт, тлъсти бакшиши и малки луксове, които не можел да си позволи. Не след дълго акулите комарджии подушили кръв и започнали да го заобикалят. Понци бил поканен на „приятелска" игра на покер и двестата му долара бързо се стопили. Когато корабът пристигнал в Америка, той разполагал само с $2.50.
„Ванкувър" акостира на пристанището в Бостън на 17 ноември 1903 година. Семейството на Понци очевидно предполагало, че той ще се озове буквално разорен в Щатите, защото го били осигурили с предплатен билет за влака до Питсбърг, където щял да отседне у роднина. През следващите четири години Понци се мести нагоре-надолу по Източното крайбрежие, сменяйки поредица от нископлатени работни места. Бил продавач в магазин за хранителни стоки, поправял шевни машини и продавал застраховки. Но нито една от тези работи не продължавала дълго. Понякога го уволнявали, друг път напускал сам, преди да го изритат. В един момент започва работа в ресторант - първо като мияч на съдове, а после се издига до сервитьор, но го хващат да лъже клиент с рестото и го изхвърлят. Понци се променя за тези четири години. Пуска мустаци, научава перфектно английски и променя първото си име от Карло на по-американското Чарлз.
Продължението следва...
